Глава 10

Книжката в ръката на ангела

Откровение 10 глава 

    В миналия урок върху 9 глава от Откровението на Йоана разгледахме какво се случи при затръбяването на петия и на шестия ангел, и това бяха наказания, насочени срещу човеците на земята. 10 глава е отново като един вид пауза между шестата и седмата тръба, но тук Бог има да ни открие нещо специално. Да видим какво е то.

1 стих И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълбове.

    Тук, във видението на Йоан идва друг силен ангел. Това е различен ангел от останалите досега и е силен. В Библията сме чели за: ангели, архангели, ангели вестители, ангели хранители, а сега четем за силен ангел. Със сигурност няма слаби ангели, така че това, че е наречен „силен” има значение, че това е неговото служение – той слугува със своята сила, силата означава нещо важно и значително. В Откровението на Йоана думата "ангел" се употребява 66 пъти - точно колкото са книгите в Библията. И тук интересното е, че този ангел държи книжка. И ще видим каква е тази книжка - тя е точно Божието слово изпратено от Бог до Йоан, което той трябва да каже на останалите човеци.

    На главата му има дъга. Както вече сме казали в предишните ни уроци, в дъгата са скрити всички цветове, с изключение на черния, сивия и кафявия, а дъгата се получава от бялата дневна светлина, когато се разложи. Това, че около главата на ангела има дъга, означава, че всичкото съдържание на светлината е в неговия ум, и съответно, ще бъде и в книжката, която държи. Ангелът е облечен в облак. Каква е връзката между облака и дъгата? Да прочетем Битие 9:12-16

Битие 9:12-16 12 Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас: 13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята. 14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака; 15 и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар. 16 Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.

    Облакът е преобраз на Божия съд, а дъгата е преобраз на Божията благодат и милост. Когато Израил ходеше в пустинята и ги пазеше облачният стълб, и Господ слезе на планината Синай също като облак, Той даде там закона на Моисей, а законът осъди човеците като грешници, но слава да е на Бог, че освен облак Той постави и дъга в облака, което още от Битие 9 глава ни говори, че облакът един ден ще има дъга, тоест ще се яви Божията милост и благодат към човеците. И ето тук ангелът е облечен в облак, което означава, че човеците заслужават Божия съд, но на главата му има дъга, което означава, че в облака ще се яви дъга – Божията милост и благодат към човеците. Интересно е, че дъгата не може да се появи без облак, което означава, че където има съд има и милост, но слава да е на Бог, че милостта тържествува над съда.

    А краката на ангела са като огнени стълбове. В пустинята, когато Бог водеше израилтяните освен облачен стълб, имаше и огнен стълб. И двете говорят за съд чрез закона, и слава да е на Бог за дъгата, която е над всичко – тя е на главата и превъзхожда облака и огъня. Изгледът на този ангел показва точно това – че милостта тържествува над съда.

2 и 3 стих 2 И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята, 3 извика с висок глас, като когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове.

    Ангелът държи в ръката си разгъната книжка. Защо е използвана думата „книжка” - умалителната форма на „книга”? „Книжка” означава „малка книга”. Дали като е малка значи, че е маловажна? Бог със сигурност се прославя в малките неща, и с малко думи казва големи неща, а и размерът на ангела е толкова голям, че той слага дясната си нога на морето и лявата на земята. В ръката на такъв огромен ангел тази книжка сигурно е изглеждала още по-малка. Тя, за разлика от книгата в ръката на седящия на престола, не е запечатана, а дори е разгъната, тоест тя е готова за четене. За кого е приготвена? По-нататък ще видим, че за самия Йоан.

    Ангелът обаче, засега не казва нищо, а извиква с висок глас като когато рикае лъв. Лъвът рикае, когато иска да изплаши някой. Той рикае от гняв. Когато този ангел извиква с висок глас четем, че седемте гръмове издадоха своите гласове. Гърмежът също е символ на гняв, който предизвиква страх, и тук четем за цели седем гръмове, които издават своите гласове като отклик на ангела. Йоан чува гласовете на седемте гръмове и се приготвя да пише, което означава, че гръмовете са говорели и са казвали думи, но получава следната заповед от небето:

4 стих И след като седемте гръмове издадоха своите гласове, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа.

    Това е заповедта: "Запечатай това, което изговориха седемте гръмове и недей го писа", но не се дава обяснение защо. Гърмежите издават гласа си, тоест казват всичко ясно, а гласът от небето забранява на Йоан да запише и да разкаже всичко това. Тук имаме скрита информация – това, което казват седемте гръмове. Всъщност, в Откровението на Йоана не са само седем печата, седем тръби и седем чаши, а и седем гръмове, само че това, което казват гръмовете е запечатано, и ние нямаме достъп до тези думи, което означава, че паузата между шестия и седмия ангел с тръбите е доста по-голяма отколкото си мислим, защото ние не знаем какво са казали тези седем гръмове. Това е тайна, и никъде по-нататък в Отковение на Йоана не ни е разкрито какво казват тези седем гръмове.

    Един ден, когато започнат да се случват всички тези неща ще разберем, но за сега е във властта на Бог да скрие от нас определени неща, и да ни открие други. В това се състои всемогъществото на Бог, че Той има власт да скрива и да открива. Ако пожелае само тогава открива. Но ето какво също казва Бог казва в Еремия 33:3 – "Извикай към Мене и ще ти отговоря и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш." В този стих Бог ни насърчава да извикваме към Него и Той ще ни открива велики и тайни неща, които не знаем. Бог желае да общува с нас и да ни открива нови неща.

    Бог може да ни открие тайни от знанието, може да ни открие бъдещето, може да ни даде мъдрост как да постъпваме и как да живеем, и Той на драго сърце иска да го направи към Своите чада, които желаят да общуват с Него и да ходят с Него. Бог е най-мъдрият и най-умният в цялата вселена, Той е най-добрият експерт във всичко, най-големият гений, и най-големият учен, а същевременно най-добрият и най-смиреният, че се смирява толкова, че да обръща внимание на всеки един човек на планетата Земя, да съчувства със страдащите и да помага на нуждаещите се. Така че, ако имаме нужда от знание и от мъдрост, Бог е неизчерпаемо съкровище, и желае да сподели Своите знания с нас. Със сигурност един ден Бог ще ни открие абсолютно всичко, и повече няма да има тайни между Него и нас, и в следващите глави на откровението ние ще бъдем свидетели на откриването на велики и тайни неща, който не сме знаели, и на ум дори не са ни идвали.

5-7 стих 5 А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето, 6 и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене, 7 но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.

    Тук четем, че този ангел издига десницата си към небето и се заклева в живеещия до вечни векове, че вече няма да има бавене, но в дните на гласа на седмия ангел ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги – пророците. Засега Бог още се бави и търпеливо чака човеците да се покаят и да се обърнат към Него, но този ангел се заклева, и това е тържествено изявление, че вече няма да има бавене, че определеният срок от Бога ще се изпълни.

    Сега вече ангелът говори, за разлика от началото на главата, когато той само изрика като лъв и гръмовете отговориха, и тайната на гръмовете по всяка вероятност е свързана с гняв, а тук сега ангелът говори пак за тайна, която не е свързана със седемте гръмове и това, което те са казали, а е свързана със затръбяването на седмия ангел, а той затръбява в следващата глава, 15 стих. Пише, че тогава ще се изпълни тайната на Бога, която Той е благовестил на Своите слуги, пророците. Ето какво казва 11:15:

Откровение на Йоана 11:15 И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.

    Ето това е тайната, за която говори силният ангел, че не ще има вече бавене, но ще се изпълни – световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува до вечни векове. Защо това е тайна, кога е била благовестена тя и на кои пророци? На кой принадлежеше световното царство, че сега то да стане на Господ и на Неговия Христос? Да прочетем какво пише в Лука 4:5-8:

Лука 4:5-8 5 Тогава като Го възведе на една планина на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:6 На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща, - 7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. 8 А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".

    Тук Исус не опроверга думите на сатана, че всичката слава и сила на тези царства е предадена на сатана, и той я дава комуто ще. Освен това, Исус сам каза това в Йоана 14:30, че сатана е князът на този свят. Как така сатана стана княз на този свят? Чрез измамата, с която измами Адам и Ева. Господ създаде този свят, и постави Адам и Ева да владеят над всичко, както пише в Битие 1:26-28. Човекът беше венецът на Божието творение и Бог го постави да владее над целия този свят, който създаде за 6 дни. Сатана беше изхвърлен от небето, защото пожела да седне на Божия престол и да владее, и той падна на земята, и със същото силно желание да владее с хитрост измами Адам и Ева, и по този начин отне от тях властта на този свят, и така той стана князът на този свят, вместо човека.

    Но ето я тайната – в дните на седмия ангел, когато затръби, световното царство ще стане царство на Господ и на Неговия Христос и Той ще царува до вечни векове, за разлика от човека, който царуваше само 1 ден, и за разлика от сатана, който досега е царувал хиляди години на земята, но на царството му ще настъпи край и то ще премине изцяло и напълно на Господ и Неговия Христос, и това царство вече няма да има край. А как това е благовестено на слугите пророците, и къде пише за това? Да прочетем книгата на пророк Даниил 7:13 и 14 стих:

Даниил 7:13 и 14 13 Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него. 14 И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.

    Уникално, нали? Даниил живее 600 години преди Христа, и още тогава, преди да се роди Господ Исус, Той явява на слугата си Даниил за това царство. Ето как Той го е благовестил на своите слуги пророците, и това наистина е блага вест, защото както пише в Римляни 8:22 цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи досега, и това, че царството ще стане царство на Господ и на Неговия Христос е чудесна новина, защото краят на всичкото зло ще настъпи и ще дойде часът на царството на правдата, мира и радостта. Каква огромна надежда е това, и слава да е на нашия  Господ за тази блага вест, че всички мъки, грях и страдания ще свършат и ще настъпи царството на нашия Господ и Спасител Христос. Това е най-голямата радост за цялото творение.

8 стих И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.

    Същият глас от небето, който казва на Господ да запечата това, което изговориха седемте гръмове и да не го пише казва сега на Йоан да отиде при силния ангел и да вземе разгънатата книга от ръката му. Господ скри думите на гръмовете, но сега Той има друг план за Йоан.

9-11 стих 9 Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.  10 И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи. 11 Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.

    Йоан отива при ангела, за да вземе книжката, и отново изненада – вместо ангелът да му я даде да я чете, той му казва да я вземе и да я изяде. Книгите обикновено за са четене, а не за ядене, но ангелът казва на Йоан да я изяде, и първо му казва, че в корема му ще бъде горчива, но в устата му ще бъде сладка като мед. Ангелът първо го предупреждава, че ще бъде горчива в корема му, защото храната се задържа в корема много по-дълго време, а през устата минава много бързо. Какво означава всичко това? Ето какво казва Еремия в 15:16 от книгата Еремия:

Еремия 15:16 Като намерих Твоите думи изядох ги, И Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето; Защото се наричам с Твоето име, Господи Боже на Силите.

    Словото е храна за духа и за душата ни, както земната храна е храна за телата ни. Затова е възможно словото на Бог да се изяде, което означава, че Йоан тука е изял словото на Бог от ръката на ангела, а не е ял пергамент или папирус, от които обикновено са се правели свитъците.

    И отговорът е даден в 11 стих, където ангелът казва на Йоан, че трябва пак да пророкува за много люде и народи, езици и царе, което показва, че това е Божието слово от устата на Йоан, който пророкува за всички нас до ден днешен. И както земната храна влиза през устата, в корема се обработва и става енергия и градивен материал за цялото тяло, за да расте, да се обновява и да живее, така Божието слово, когато ние го поемаме, става живот и сила за нашия дух и душа. Колкото повече се храним с Божието слово, толкова по-силни духовно ще ставаме, ще растем в духа и ще вървим напред.

    Но защо в устата на Йоан книжката беше сладка като мед, а в корема му се вгорчи? Ние усещаме вкус само в устата. В корема не усещаме вкус, а само тежест или лекота, глад или ситост, а тук Йоан усеща вгорчаване на това, което е изял в корема. Става дума за духовното усещане за словото, което е приел – когато Бог му открива пророческите думи, за него това е сладост, защото научава тайни от Бога, но когато започва да ги храносмила, тоест да осъзнава едно по едно какво ще стане, духът му се вгорчава, защото осъзнава за какви страшни бедствия и беди става въпрос.

    Но и тук пак имаме утеха – каквото и да е Божието слово, дори да е страшно за нашите уши, то винаги е добро за нашите души, защото страшното води до осъзнаване, до покаяние и до спасение. Бог никога не прави компромис с греха, и ясно ни показва, че и ние не трябва да правим компромис с него, а да го оставим, и да заживеем живот на искреност, честност и правда пред Бога и Бог няма да ни остави сами, но в пътя на нашето освещаване ще бъде с нас и ще ни помогне да премахнем всеки порок от живота ни, да заживеем освободени от греха и мъртви към него, стига само да пожелаем да живеем живот за Господ, а това е най-голямата радост и благословение за всеки – да живее в светлината, в мира и правдата на Бог, в Неговата любов и под Неговите криле. Слава да е на Бог за изобилния живот, който ни дава в Христос!

    Това беше кратката 10 глава от книгата Откровение на Йоана, но в нея Бог ни откри удивителни неща – милостта тържествува над съда, Бог открива велики и тайни неща, които не знаем, световното царство става царство на Господ и на Неговия Христос, и да бъдем гладни за словото на Бог, защото то е храна за нашия дух и души.