Глава 16

Седемте чаши с Божия гняв

Откровение 16 глава

         В предишната 15 глава видяхме как Йоан видя на небето друго знамение, голямо и чудно – 7 ангела, които държаха 7 язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв. След това, едно от четирите живи същества даде на седемте ангела 7 златни чаши пълни с гнева на Бога. И сега, в този урок върху 16 глава ще видим какво става, когато тези 7 ангела изливат тези чаши с Божия гняв на земята.

1 стих И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

        В последния стих на 15 глава видяхме как храмът на небето се изпълни с дим от славата на Бога и Неговата сила, и никой не можеше да влезе в храма преди да се свършат седемте язви на седемте ангела. А сега, тук в първи стих виждаме как Йоан чува от храма силен глас, който казва на седемте ангела: "Идете, та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв". След като Божията слава е изпълнила храма, значи гласът, който идва от там, е гласът на самия Бог. И така, ангелите естествено се покоряват и тръгват да изливат седемте чаши на Божия гняв на земята.

2 стих И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

           Виждаме какво се случва, когато първият ангел отива и излива чашата си на земята. Появява се лоша и люта рана на ония човеци, които носят белега на звяра и които се покланят на неговия образ. Това е само началото от злините, които ще сполетят тези, които приемат белега на звяра и се кланят на неговия образ. В 14 глава вече видяхме предупреждението на третия ангел, който казваше, че ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева му и ще бъде мъчен с огън и жупел до вечни векове. Така че, това е само началото на мъките, които ще постигнат тези, които са позволили да бъдат измамени от звяра и са приели белега му, и са се поклонили на него. Сатана може да мами и да принуждава, но от волята на човека зависи дали той ще позволи да бъде измамен и принуден, или ще откаже. И ето сега злочестата участ на тези, които са приели белега на звяра, без значение дали е било доброволно, или от страх, или са се поддали на заблуда и манипулация. Наша е отговорността да бдим и да се пазим от тези неща и да бъдем твърди и безкомпромисни относно позицията си в Бог. Бог ни е дал достатъчно силна воля да кажем „Не” на сатана и „Да” на Него.

           Каква точно ще бъде тази рана не знаем и дали такива рани е имало досега или не, също не знаем, но две неща са ясни – че раната е лоша и люта. Лоша означава грозна за гледане, а люта означава неизлечима. И дали тази рана ще бъде косвена последица от поставянето на белега на челото или на ръката, също не е казано, и какъв точно ще бъде този белег също не е казано – дали ще прилича на баркод или ще бъде чип, който се имплантира под кожата, или ще бъде нещо друго, можем само да гадаем, но хората със сигурност ще знаят, че това е белегът на звяра, а не на Бог, и също ще бъдат предупредени за последствията от приемането на този белег, така че човеците остават без извинение. Това страховито нещо се случи, когато първият ангел изля чашата си на земята, но има още 6 ангела. Ето какво става, когато вторият ангел излива чашата.

3 стих Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.

           Това вече е окончателното отравяне на морето, тоест на световния океан, и всичко, което до този момент е останало в морето, умира. Можем да си представим до каква беда може да доведе това, тъй като световният океан представлява 2/3 от земята и това, водата му да бъде отровена и всичките живи същества в нея, е голяма беда. Изливането на третата чаша е не по-малко ужасно.

4 стих Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.

           Този път отравянето е на реките и на водните извори. Те също стават кръв. Това е още по-голяма беда, защото означава, че няма да има вода годна за пиене на цялата планета Земя, а водата е жизнено необходима за всеки човек. Тази язва е наистина голяма беда и наказание. Колко ужасаващо звучи да няма вода за пиене. Но в следващия стих ангелът на водите отдава чест на Бог за това, което е отсъдил, като е наказал човеците по този начин.

5 и 6 стих 5 И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така; 6 понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.

           От тук научаваме, че има ангел на водите, и ролята на този ангел е да пази водите на планетата, защото водата е едно от най-главните вещества на земята. Без нея животът на земята е невъзможен, и без вода нашата планета би била пуста и неустроена, както са другите планети в слънчевата система, затова Бог е назначил ангел на водите, който да пази водите и тук виждаме, че всичките води на планетата земя се превръщат в кръв. Тоест ангелът на водите губи вече своята служба и вече не е необходим, но въпреки това той прославя Бог, че е праведен, че е отсъдил така, понеже човеците проляха кръв на светии и на пророци и сега Бог им дава да пият кръв и самият ангел на водите, който е заинтересован да има чисти води казва: "Те заслужават това". Свидетелството на ангела на водите ни показва, че Бог е справедлив във всичко, което прави, и колко много трябва да сме благодарни на Бог за водата днес, за въздуха и за храната. Ние ги приемаме за даденост, но Бог се е постарал те да бъдат достъпни за нас всеки ден, за да можем да живеем. Колко голяма е милостта на Бог към нас днес.

7 стих И чух друг от олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.

           Това е интересен стих и не става ясно дали олтарът казва това или глас от олтара, или някой от светиите, които бяха под олтара, но който и да е, думите са важните, а те са: „Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.” Много пъти хората роптаят относно Божиите съдби и хулят Бог защо допуска това или онова. Но истината е, че ако ние, злите човеци, бяхме на мястото на Бог, щяхме отдавна да сме съсипали тази земя, заради всичкото зло, което става на нея. Така че, Бог не само, че не ни наказва според това, което заслужаваме, но милостта Му и търпението към нас са безкрайно големи, и ние трябва чистосърдечно да признаем, че са истинни и праведни Божиите съдби на земята.

8 и 9 стих 8 Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън. 9 А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

           Досега видяхме, че на два пъти Господ потъмняваше слънцето, а сега то увеличава своето греене и гори човеците с огън. Дали това ще стане поради липсата на свежа вода на земята, или озоновият слой ще изчезне, или слънцето ще стане друг вид звезда, не можем да кажем, но едно е ясно – че слънцето ще гори човеците, тоест ще причинява болка и ще ги поврежда, и температурата на земята драстично ще се повиши. Да видим реакцията на човеците. Те не се смиряват и покайват, а пише, че като се опекоха от голямата жега, похулиха името на Бога, който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава, което е поука за нас днес, че ако Бог допусне някаква такава язва, която е единствено в Божия контрол, ние трябва да се покайваме и да отдаваме слава на Бога. Виждаме, че дотук условията на земята са вече много близки до невъзможното за живот на тази планета, и всичко това прави и може да направи единствено и само Бог.

10 и 11 стих 10 Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки, 11 и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.

        Петият ангел излива чашата си на престола на звяра, тоест на антихриста и царството му потъмня. „Царството му потъмня” означава, че неговата власт и сила са съкрушени. Той стига до пълен и неизбежен провал, и царството му се сгромолясва, и е обречено на гибел. Ето това става, когато царува сатана и антихрист. Всичко свършва с тотална катастрофа, защото неправдата, злото и тъмнината имат фатален лош край. Колко бързо трябва да избягаме от царството на тъмнината веднага щом чуем благата вест и се спасим и не трябва и мунита повече да се връщаме и да оставаме в царството на тъмнината, защото неговата сетнина е погибел.

        Човеците хапеха езиците си от болки, и вместо да осъзнаят коя е причината за бедата, в която се намират, че това са самите те, техните зли пътища и техният избор, те хулят Бог за раните си и за болките си. Положението никога не се поправя с хулене на Бога, а със смирение и покаяние. Който хули Бог, когато го постигне някаква беда или болка влошава положението и състоянието си, но ако се смири пред Бог и каже "Праведни са Твоите съдби", тогава Бог ще покаже милост и ще дойдат освежителни времена от Него. И тук човеците за пореден път правят неправилния избор – похулват небесния Бог и не се покайват за делата си. Колко жалко!

12 стих Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток.

           Шестият ангел излива чашата си върху голямата река Ефрат, и водата й пресъхва, за да се приготви пътят на царете, които идват от изток. Река Ефрат се намира в западна Азия, извира от територията на Турция от Кавказ, тече през днешна Турция, Сирия и Ирак, след което се съединява с река Тигър, почти паралелна на нея река, и накрая се влива в Персийския залив. Тук интересно е защо е спомената само река Ефрат, че само нейните води пресъхват за да приготвят пътя на царете, които идват от изток. Ако погледнем на картата, ще видим, че ако царе идват от изток, те трябва да прекосят и двете реки, но за Тигър нищо не се споменава, а само за Ефрат. Но има една малка особеност. Както вече казахме, Тигър и Ефрат се съединяват и образуват една голяма река, която тук е наречена „голямата река Ефрат,” не просто „река Ефрат,” а „голямата река Ефрат.” Това е точно този участък, където Тигър и Ефрат са една река и тя наистина е голяма река, защото е като две реки в едно. Този участък днес се нарича Шат-ел-Араб, но в Библията тази река е голямата река Ефрат, а не река Ефрат. След като този участък ще пресъхне, това означава, че и двете реки - Тигър и Ефрат ще пресъхнат и това напълно ще отвори път на източните царе да нахлуят в западна Азия. Какво е това нахлуване и защо е толкова важно?

13, 14 и 16 стих 13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби; 14 защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог. 16 И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон.

        В тези стихове виждаме за какво нахлуване на войски става въпрос. Първо виждаме как става организирането на тези войски. От устата на змея, на звяра и на лъжепророка излизат три нечисти духове прилични на жаби, защото те са бесовски духове, които като вършат знамение отиват при царете на цялата вселена да ги събират за войната във великия ден на Всемогъщия Бог. Как може дух да излиза от устата на някого? В Йоан 6:63 Исус каза "Думите, които съм ви говорил, дух са и живот са". Думите, които излизат от устата на Господ и от Божието слово, което четем, са дух и живот. В думите има сила, но само в думите на Господ има живот и благословение, а виждаме сега, че думите на сатана, на антихриста и лъжепророка също са дух, но нечист дух, бесовски дух, и в тях няма живот, а смърт. И думите им така действат по цялата земя, че успяват да съберат царете на цялата вселена за война. Тази война ще се води във великия ден на Всемогъщия Бог, за която война ще четем по-подробно по-нататък в книгата Откровение. Тези царе и войски ще се съберат на мястото, което по еврейски се нарича „Армагедон” или „хълмът на Магедон,” Тоест „хълмът на поражението.” Хълмът Магедон или Мегидо, а на гръцки Армагедон, се намира в северен Израел. Там е имало град, в който е убит юдовият цар Йосия и още много битки са се водели там и също се нарича полето или долината Мегидо. Това е било стратегическо място, на което са се водели много войни и виждаме, че отново на това място ще се съберат царете на цялата вселена за война. Но както показва името на мястото – хълмът на поражението, можем да предположим изходът от тази война организирана от сатана, антихриста и лъжепророка. Но с това ще се занимаем по-подробно в 19 глава на Откровението на Йоана. Интересен е въпросът кои и какви човеци са останали вече на земята, след като видяхме, че тя беше пожъната в 14 глава, а в 15 видяхме тия, които бяха победили звяра и образа му, и числото на името му, че стояха пред стъкленото море, държейки златни арфи, което означава, че вече са на небето. Дали на земята са останали само тези, които са приели белега на звяра отговорът намираме в 15 стих

15 стих (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).

     След като има такъв стих, това означава, че е имало за кого да се каже. Този стих естествено важи и за нас, но и за част от населението на земята тогава, тоест не всички пожънати и спасени от Господ са умрели, но има все още останали живи на земята.

        След всичко това идва и седмият ангел със своята чаша, която е последната, и с която се изчерпва Божият гняв.

17-21 стих 17 И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се. 18 И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен. 19 И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв. 20 И всеки остров изчезна и планините не се намериха. 21 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.

        Седмият ангел излива чашата си върху въздуха, и от храма излиза силен глас от престола и казва „Сбъдна се”. Вече прочетохме в Откровение 15:8 как храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила, и никой не можеше да влезе в храма преди да се свършат седемте язви на седемте ангела. Ето сега е последната язва на седмия ангел и от Божието присъствие в храма излиза гласът: „Сбъдна се.” Какво се сбъдна? – сбъдна се изчерпването на Божия гняв, защото в 15:1 пише за седемте ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв. С изливането на последната чаша се изчерпва Божият гняв, но това не означава още, че съдът е приключил. Бог има още съд за извършване и Божият съд ще стигне докрай, но гневът Му се изчерпва сега.

           След тези думи виждаме каква е последната язва от изливането на последната чаша, и тя е следната: произлизат светкавици, гласове и гръмове; настава силен тръс, тоест земетресение, небивало откак съществуват човеците на земята, толкова силно земетресение; великият град се разделя на три части и градовете на народите падат; всеки остров изчезва и планините не се намират; едър град пада от небето върху човеците и язвата от него е твърде голяма. Това са много страховити неща наведнъж. И днес земетресенията са страшно бедствие, а тук пише, че това е най-голямото земетресение, което някога е имало на земята, толкова голямо, че Ерусалим – великият град се разделя на три части, а градовете на народите падат. Това ще бъде земетресение, което ще обхване цялата земя, и можем да си представим как огромните сгради и небостъргачи на градовете на народите падат, и това е такова силно блъскане и разместване на тектонските плочи на земята, че дори островите изчезват. И в 21 стих четем за толкова едър град тежък около 1 талант. 1 талант е равно на 34,2 килограма, и за да си представим за каква големина става въпрос, един килограм лед има обем приблизително на 1-килограмов пакет брашно. Нека сега да си представим топка с големината на 34 пакета брашно и със същата тежина. Неслучайно пише, че като падаше този град от небето върху човеците те похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше доста голяма. Ако земетресението е разрушило сградите и островите са изчезнали, то от този град нищо не може да се скрие. Той е смазал докрай всяка останала сграда, всичките съоражения, превозни средства, гори, всичко. Освен това, пише, че Бог си спомни за великия Вавилон да му даде чашата с виното от яростния си гняв. С последната язва от последния ангел идва и Божият гняв върху великия Вавилон, за който ще става въпрос в следващите две глави.

        Това бяха седемте чаши, с които се изчерпа Божият гняв, и както видяхме в последния стих, в следващите две глави – 17 и 18 ще видим съда над великия Вавилон. Ще видим кой е този велик Вавилон и защо Бог го съди с такъв гняв. Но да благодарим на Бог, че гневът му е само за една минута, а благоволението му е за цял живот.