Глава 15

Предупреждението и жътвата

Откровение 15 глава

           В миналия ни урок върху 14 глава на Откровение на Йоана, видяхме как земята беше пожъната. Исус Христос хвърли острия сърп и пожъна тези, които не се поклониха на звяра и не приеха белега му на челото или на ръката си, и ангелът хвърли сърпа и пожъна тези, които приеха белега на звяра, и ги хвърли в големия лин на Божия гняв и видяхме, че всичко това е пророчество за това, което ще стане в следващите глави, включително и в 15 глава, която ще разгледаме в този урок.

           Главата започва с това, че Йоан вижда на небето друго знамение, и то е голямо и чудно. Да видим какво е то.

1 стих И видях на небето друго знамение голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв.

           Ето какво е това голямо и чудно знамение - седем ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв. Да, Божия гняв се изчерпва. Виждаме колко е милостив Бог, въпреки всичките безброй грехове и зло на човеците на земята, Божият гняв не продължава вечно, а се изчерпва, тоест има край. За разлика от гнева на сатана, който няма край и е вечен, но Бог ще отърве човеците и вселената от това зло завинаги в деня, който е определил. Седемте ангела държат седем язви. Как точно са изглеждали тези язви не знаем, но Йоан е разбрал, че държат седем язви. Когато в Библията се употребява думата "язва" тя означава „напаст, беда, наказание.”

2 стих И видях нещо като стъклено море, размесено с огън, и че тия, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи.

           Отново виждаме стъклено море, но този път размесено с огън. Стъкленото море пред престола на Бога беше като кристал, а това е размесено с огън. Това, че морето е размесено с огън означава, че има още гняв от Бог, който трябва да падне върху земята. И когато последните 7 язви се излеят на земята, Божият гняв ще престане. Освен това в този стих виждаме резултата от 14 глава. Виждаме, че има такива, които са победили звяра, образа му, и числото на името му, тоест послушали са предупрежденията на ангелите в 14 глава и са били пожънати от Исус и ето сега ги виждаме тук вече на небето спасени, защото са победили.

           Този факт е радостен, че е имало хора, които не са приели белега на звяра и неговото число, и ето сега те стоят при стъкленото море и държат Божии арфи, което означава, че те са изпълнени с хваление към Бог и си представяме колко са благодарни, че са били спасени и изкупени от заблудата и принудата на антихриста, пратеникът на сатана. Божието спасение продължава, въпреки че сатана е сега само на земята и е твърде разярен, защото вече знае, че му остава дори още по-малко време. И въпреки яростта му и всевъзможните начини, с които той се опитва да мами, да заблуждава, да открадне, да заколи и да погуби, все пак има човеци, които са се осъзнали от Божието предупреждение чрез ангелите и сега тук те хвалят Бог с Божии арфи, арфи направени от самия Бог, които Той им е дал, за да Го хвалят.  

3 стих И пееха песента на Божия слуга Моисея и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете.

           Тук четем, че тези победители пеят песента на Божия слуга Моисей и песента на Агнето. Коя е тази песен на Божия слуга Моисей? За нея пише в Изход 15 глава и всичките евреи я пяха, след като вече бяха преминали през Червеното море по сухо и водата заля египтяните, и те повече не ги видяха. В тази песен се пее за победата на Бог, как Той избави Своя народ от робството в Египет, направи ги свободни и щеше им даде тяхна собствена земя, щеше да ги направи независим народ. Песента на Моисей не е същата като тази, чиито думи са написани тук, но хвалата и прославата и посланието са идентични, и тук става въпрос за изкуплението и избавлението този път на Агнето Христос, затова пише, че песента е освен на Божия слуга Моисей, също и на Агнето. Всъщност, избавлението на Агнето е много по-велико, защото То избави всички, които Го приеха от греха, от сатана, от антихриста и от огненото езеро, и това изкупление и избавление е за цялото човечество за всеки, който Го приеме. Да чуем всички думи на песента.

3 /половината/ и 4 стих Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете.4 Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свят; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби.

           Какви прекрасни думи на прослава и хвала! Наистина делата на Бог са велики и чудесни и ние трябва всеки ден да се радваме в Неговите дела и да Го хвалим и величаем за всичката Му грижа и любов към нас. Той е Бог Всемогъщ и Неговите пътища са истинни и праведни и е Цар на вековете, което означава, че Той е безкраен и живее извън времето. В 4 стих пише: „Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави?” Да се боим от името на Господ означава да Го почитаме, да Го уважаваме и естествено да Го прославяме, защото само Той е свят. Никой в цялата вселена не е свят, праведен и чист, както е Бог. И ето последните думи на песента са пророчески: че всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Него, защото се явиха Неговите праведни съдби, и в идните глави ще видим изпълнението на това пророчество на тази песен.

5 стих И след това видях, че на небето се отвори храма на скинията на свидетелството;

        Тук се случва нещо интересно - пише, че се отвори храмът на скинията на свидетелството. Храм на скинията. От Стария Завет знаем, че скинията и храмът са две различни неща. Първо, Бог даде на Моисей видение на планината Синай как да построи скинията и еврейският народ я построи в пустинята. Но това беше скиния, тоест шатра, под чиито завеси в пресветото място бяха ковчегът на завета с плочите на свидетелството, стомната с манната и Аароновият жезъл, който процъфтя. В светилището бяха кадилният олтар, масата с присъствените хлябове и светилникът със седемте чашки, а в двора на скинията беше жертвеният олтар, медното море и умивалниците.

           А храмът беше построен доста по-късно от Соломон, но първо дойде в сърцето на Давид да построи храм, защото той построи за себе си хубава къща и беше благодарен на Бог и каза: "Ето, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси" и реши да построи дом на Бог.

           Но Бог каза, че неговият син Соломон ще направи това и Бог даде на Соломон изключителна мъдрост, богатство, слава и величие и той построи превъзходен дом на Бог, обкован със злато, който се наричаше храм, и там положиха ковчега на завета и всичко останало. А тук сега четем, че се отвори храмът на скинията на свидетелството. Тоест храм, в който е скинията на свидетелството. Скинията в храма, и в скинията свидетелството. Това говори за прекрасното възкръснало тяло, което всеки ще получи при възкресението.

        Сега ние приличаме на скинията. Пресветото място е като нашия дух, в което пресвето място са плочите на завета, стомната с манната и Аароновия жезъл, който процъфтя. Точно както трите неща, които съставляват нашия дух - съвестта, интуицията и Божият глас вътре в нас. Светилището прилича на нашата душа, пак с три неща – кадилен олтар, маса с присъствени хлябове и светилник – също както нашата душа е съставена от три части – мисли, чувства и воля. И дворът е като нашето тяло – всеки може да го види. Но тук сега четем, че всичко това е поставено в специален храм.

           Ние знаем от словото от 1 Коринтяни 6:19, че нашето тяло е храм на Святия Дух, който обитава в нас, а сега тук виждаме, че за скинията е приготвен храм, тоест ще се сбъднат думите в 1 Коринтяни 15:53 и 54 стих, че тленното ще се облече в нетление и смъртното ще се облече в безсмъртие и ще се сбъдне писаното слово: "Погълната бе смъртта победоносно." Ето това е приготвил Бог за всички, които Го обичат и Го следват.

6 стих и седемте ангела, които държаха седемте язви, излязоха от храма, облечени в чисти и светли ленени дрехи и препасани през гърдите със златни пояси.

           Тук виждаме, че седемте ангела които държаха седемте язви, излязоха от храма и те са облечени в чисти и бели ленени дрехи препасани около гърдите със златни пояси. Всичко това говори за честност, справедливост и святост, а златните пояси говорят за царствеността на Бог. Царят на вселената ги изпраща да изпълнят волята Му, като излеят последния Божий гняв върху земята.

7 стих И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове.

    Не се знае кое точно живо същество, но едно от четирите живи същества дава на тези 7 ангела, които държат 7 язви – 7 златни чаши, пълни с гнева на Бога. Жалко, вместо тези 7 чаши да бъдат пълни с Божията радост и благоволение към човеците, те са пълни с гнева на Бога.

       Обаче Господ има приготвена специална чаша за вярващите – чашата на спасението, но сега тези 7 златни чаши са пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове.                                   

8 стих И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да се свършат седемте язви на седемте ангела.           

        Храмът се изпълва с дим от славата на Бог и от Неговата сила, точно както ставаше в Стария Завет в скинията и в храма. Дотолкова славата и силата на Бог са в този храм, че никой не може да влезе в храма преди да се свършат седемте язви на седемте ангела. Тогава Бог отново ще позволи да се влиза в храма. Колко много трябва да благодарим на Бог, че живеем в дните на благодатта, и че Исус като умря на кръста, се раздра завесата на храма отгоре до долу, което показа, че ние имаме непрекъснат достъп до Бог и Неговата благодат чрез Господ Исус Христос. Слава да е на Бог за тази милост!

        Това беше кратка глава, но изключително вълнуваща, с изключителни откровения от Бог и с чудната песен за прослава на нашия Господ. Ние трябва винаги да пеем и да славим Господ, защото Той бе заклан за нас, за да ни спаси. И наистина делата Му са велики и чудесни и ние един ден ще продължим да хвалим Бог на небето в бели дрехи и с Божии арфи.