Глава 3

                                        ГЛАВА 3

 

                      

Послание до църквата

в град Сардис

                                         Откровение 3:1-6

 

В нашия предишен урок разгледахме най-дългото послание от посланията до седемте църкви в Мала Азия – посланието до църквата в град Тиатир. Поуката от него беше да се пазим от всякакво идолопоклонство и да служим единствено и само на Бог. В този урок ще разгледаме едно от кратките послания, само 6 стиха – посланието до църквата в град Сардис. В това послание е шокиращото изявление на Господ Исус: „На име си жив, но си мъртъв. ” Ще разгледаме състоянието на град Сардис по времето, когато е било написано това послание, за да разберем защо Господ казва тази алармираща фраза. Ето самото послание.

Откровение 3:1-6 стих 1 До ангела на сардийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв. 2 Бодърствувай и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог. 3 Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе. 4 Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи защото са достойни. 5 Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от Книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели. 6 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

Ясно можем да видим корена на думата Сардис – сард. Сард е яркочервен полускъпоценен камък. Както камъкът е полускъпоценен, така християните там са били полуживи, а други направо мъртви духовно. Град Сардис се намира на 45 км на юг от град Тиатир, в голямата добре обработвана долина на река Хермус, и е бил столица на историческия регион Лидия. Последният цар на Лидия Крез е бил толкова богат, че и до днес думата „крез“ е синоним на много богат човек. И Сардис е известен с това, че там са се появили първите златни и сребърни монети, защото реките в тази долина били златоносни и от там се добивало златото, от което правели монетите. Градът бил богат и спокоен, но неговата важност паднала от 267 г. след Христа нататък, и през 1402 г. бил напълно изоставен.

Разкопки на мястото на град Сардис показват интересни исторически находки – Византийски магазини, римски сгради и особено интересна е сградата на сардиския гимнастически салон със своя пищен архитектурен дизайн и римска баня до него, най-голямата синагога, открита от древния свят, която е побирала 1 000 човека, и е била с пищно украсен мозаечен под и огромен храм на Артемида (Диана). Наличието на всички тези сгради в този град-столица показва, че градът е бил богат, имал е традиция за спорт, за което говори този гимнастически салон, който всъщност е бил училище по спорт, където младежи са се обучавали на различни видове спорт, но същевременно там е имало олтар за поклонение на императора. От тук идва и фразата ''Здрав дух в здраво тяло''. Това показва, че в този град хората са се стремили да поддържат тялото си здраво и силно, и са уважавали спорта.

Наличието на такава голяма синагога показва, че там е имало много юдеи и езичници, обърнати към юдаизма, които са били богати и влиятелни, за да имат такава голяма и пищно украсена синагога, и също означава, че юдаизмът е бил уважаван в този град. И ето сега парадоксът: здрави физически, привидно силно религиозни и шокиращото изявление на Господ Исус: ''На име си жив, но си мъртъв''. Защо е това? Отново виждаме, че Господ Исус не гледа на външното, а на вътрешното. Човек може да изглежда външно здрав и силен, много религиозен, но вътрешно мъртъв, и това не е чудно. Исус още когато беше на тази земя видя същото състояние във фарисеите.Матей 23:27 и 28 стих  27 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. 28 Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

Да вземем за пример църква, която започва в  Духа. Хората вярват и се покайват, отиват и се събират с радост, имат любов помежду си, молят се един за друг и Господ ги изцелява и ги избавя, и им помага във всичките им беди, живеят задружно и в загриженост един към друг, но изведнъж решават да станат част от голяма църковна организация, и вместо посланията от Божия Дух, които докосват сърцата на хората, те следват програма от проповеди от църковната организация. Вместо изучаване на Библията, изучават устава на църквата, вместо да се допитват до Святия Дух, те се допитват до главния водач на църквата, и изведнъж църквата от любяща и загрижена се превръща в студена и законическа, Святият Дух вече си е отишъл, а където Святия Дух го няма, там е мъртвило. Ето процесът на духовно умиране, преместване на фокуса от Исус към нещо друго. По всяка вероятност това е станало и в църквата в Сардис. Така те неусетно са преместили своя поглед от Господ и от водителството на Святия Дух към нещо друго, това също е вид идолопоклонство, затова в края на посланието Господ казва, че има някои, които не са осквернили дрехите си, което означава, че има такива, които са осквернили бялата дреха на праведността. Да разгледаме сега посланието подробно.

1 стих До ангела на сардийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв.

В този стих, Господ представя Себе Си като Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди. Вече знаем от Откровение 1:20 кои са седемте звезди – те са седемте ангели на седемте църкви. А кои са седемте духове? В Исая 11:2 са изредени.

Исая 11:2  И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа.

Всички тези седем неща са характеристики на Божия Дух. И наистина, за да се опази човек да не умре духовно, той има нужда от Господния Дух в себе си, от дух на мъдрост и разум, за да проумее състоянието си, от дух на съвет, за да разбере какво да прави, от дух на сила, за да го направи, от дух на знание, за да знае как да продължи напред, и дух на страх от Господа, за да не се върне отново назад, и да не умре духовно. Затова, Господ тук предупреждава с изключително важното предупреждение: „Бодърствувай!“

Да бодърствуваш означава да си нащрек, да бдиш, да внимаваш да не заспиш и да не изпуснеш нещо от погледа си. Ако човек не бди и не бодърствува в  Духа може да изпусне от погледа си най-главната цел, и да се окаже че така се е отклонил, че просто е умрял духовно. Затова, това е изключително важен съвет на Господ в това послание.

2 стих Бодърствувай и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог.

Освен че те е трябвало да бодърствуват и да не си отклоняват погледа в странични неща, макар и добри, те е трябвало да укрепят останалото, което е било близо до умиране. Какво означава това? В тълковния речник думата „укрепявам“ означава „усилвам, подсилвам”. Тези, които са близо до умиране са тези, които са изгубили духовната си сила и са слаби и немощни духовно, близо до умиране. Господ дава заповед на тази църква да укрепи останалото, което е на умиране. Кой усилва, подсилва и дава сили и живот?

Римляни 8:11 И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез  Духа Си, който обитава във вас.

 Духът на Господ, който е в нас, ни съживява както духовно, така и телесно. Той ни прави да сме духовно живи, здрави и силни. Как да получим Божия Дух?

Лука 11:11-13 11 И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия? 12 или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? 13 И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!

Просто трябва да поискаме Божия Дух от Бог, и Той ще ни го даде, ще ни изпълни с Него, ще ни съживи и укрепи, но ние трябва да подхранваме Духа си също и с Божието слово. Моисей даде следния съвет на Исус Навиев преди да си отиде при Бог, защото Исус Навиев трябваше да продължи делото по въвеждането на еврейския народ в обещаната земя.

Исус Навиев 1:8-9  8 Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех. 9 Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе където и да идеш.

Ето така, с Божието слово и Божия Дух, се укрепява и става силен и смел и има успех във всичко всеки, който поиска.

Втори стих продължава със забележката: „Защото не намерих твоите дела съвършени пред моя Бог”. Кога едни дела  не са съвършени пред Бога? Когато са направени с какъвто и да е друг мотив освен любов към Бога и ближния. Ако човек прави делата си заради самия себе си, за да стане известен или да успокои съвестта си, или да угодничи на човеци, а не на Бог, то такива дела са абсолютно несъвършени пред Бог. Съвършените дела пред Бог са делата, които самият съвършен Бог върши чрез нас. Несъвършен човек със свои сили и умения не може да извърши съвършено дело, само пребъдващият в нас съвършен Бог извършва всяко дело съвършено и перфектно, както трябва да бъде, и дори понякога и ние да не подозираме за това. Ето затова е изключително важно да предоставяме себе си на Бог, Той да живее в нас и да върши своите дела чрез нас, в противен случай се проваляме.

3 стих Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.

В този стих, Господ подтиква тази църква да си спомнят какво са приели и чули. Те са приели и чули благата вест за спасението чрез жертвата на Господ Исус, и ги съветва да пазят това, което са чули, и отново дава същия съвет, както в останалите послания – да се покаят. Тук виждаме, че оживяването от мъртвите отново става чрез покаяние и, както вече казахме, това е универсалният и единствен път за връщане обратно към Бога. В този стих е и предупреждението на Господ: „Ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.”

Лука 21:34-36  34 Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; 35 защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. 36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.

1 Солунци 5:4-6  4 Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец. 5 Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината. 6 И тъй, да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени.

            Тези два стиха показват колко е важно да бодърствуваме, да бдим в словото, и да позволяваме Святият Дух да работи с нас и чрез нас и да ни води във всяко дело и всяка истина, да ни променя, защото само с Негова помощ ще можем успешно да извървим пътя към небето, и да бъдем будни, трезвени и неуморни, и дори увеличаващи силата си, защото Господ ни е дал и такова обещание.

Исая 40:31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.

Който чака Господ ще поднови силата си, и ще се издига с крила като орли, така че имаме обещание за сила за полет дори.Но още едно важно нещо нещо - тук в същия този трети стих пише: „И няма да знаеш кой час ще дойда върху тебе.” Наистина Исус каза, че никой не знае часа и деня на Неговото пришествие.

Матея 24:26 Прочее, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята; не излизайте; или: Ето Той е във вътрешните стаи; не вярвайте.

Но когато човек е в  Духа, Божият дух в последния момент ще му открие, и човекът ще знае какво предстои да стане.

1 Коринтяни 2:10-11 10 А на нас Бог откри това чрез  Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. 11 Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.

Амос 3:7 Наистина Господ Иеова няма да направи нищо Без да открие Своето намерение на слугите Си пророците.

А духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Христос, както пише в Откровението на Йоана 19:10. това означава, че всеки който е приел Исус, и свидетелствува за Него, в него е духът на пророчеството и той е пророк и Бог със сигурност ще открие Своята воля на всички Свои слуги, които бодърствуват и са будни в  Духа. За такива, Господният ден няма да дойде като крадец нощем, но те ще знаят и ще бъдат предупредени за това, макар и в последния момент, както повечето старозаветни и новозаветни Божии хора, управлявани от Божия Дух, знаеха кога ще настъпи денят им и часът им.

4 стих Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи защото са достойни.

В този стих четем, че само няколко души в Сардис не са осквернили дрехите си и ще ходят с Господ в бели дрехи, защото са достойни. Тъжна картина, но реална. Тъжно е, че само няколко души от цялата църква не са си осквернили дрехите. Какво означава да оскверниш дрехите си и кои са тези дрехи? Със сигурност не става дума за дрехите, с които се обличаме всеки ден. Става дума за нашето духовно облекло. В Исая 64:6 пише, че всичката ни правда е като омърсена дреха, но Исус взе тази омърсена дреха и проля кръвта си на кръста, и ни даде своята правда, облече ни с нея, и тя е чиста и свята бяла дреха, с която той ни облече, когато повярвахме в Него и го приехме. Нашата задача е да пазим тази бяла дреха чиста и да не я изцапваме и омърсяваме отново като вършим грехове и неправда, и служим на чужди богове. Само няколко човека в Сардис са опазили тази дреха бяла, и Господ ги нарича достойни, и им казва, че ще ходят в бели дрехи. Колко трябва да внимаваме да пазим тази духовна дреха бяла и чиста, но всичко това зависи от това колко сме будни и бдителни, и колко внимателно се пазим от грях и идолопоклонство. Заслужава си да опазим тази красива бяла дреха! 

5 стих Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от Книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.В 5-ти стих е наградата към този, който победи. Тя е тройна. Който победи:

Отново три чудесни подаръка за победителите, и отново звучат странно, но е огромно благословение да се облечеш в бели дрехи. Защо Господ е избрал точно белия цвят за дрехите, в които да ни облече? Белият цвят е символ на чистота и святост, и в белия цвят са скрити всички останали цветове, с изключение на  три цвята – черно, сиво и кафяво.

 

Бялата дневна светлина, когато се разложи през светло-пречупващо тяло, в нея се явяват всички цветове на дъгата. Всеки от тези цветове има свое значение. От слънцето излиза светлината, и когато се образува дъгата след дъжд, най-вътрешният цвят на дъгата, първият цвят е лилавият. Ако приемем, че Бог е слънцето, и Той излъчва своята любов, първото нещо, което става е, че Той изявява своята царственост и любов. Лилавият цвят е цветът на царствеността и любовта. Божията любов блика, и въпреки че Той е цар, тази любов е извънредно голяма към цялото му творение. Следващият цвят е цветът индиго. Индигото се използва за копиране. Веднага щом Божията любов излезе от Бог, тя се умножава до безкрайност. Следващият цвят е небесно синият, който е цветът на небето, на безкрайността. Той символизира Божията вярност. Бог е верен до безкрайност. Синият цвят преминава в зелен, който показва живот. Божията преумножена любов и вярност вливат живот във всеки, който Го е приел. Когато този живот изобилства в човека, идва ред на жълтия цвят, който е ярък и греещ. Човек започва да грее и да излъчва Божията любов към всички останали. След жълтия цвят е оранжевият. Това е цветът на радостта и тържеството. Когато човек грее и излъчва Божията любов и върви в пътя на любовта, в него има огромна радост, и тази любов и радост, която е докоснала сърцата на другите, произвежда в тях отново любов, което е следващият цвят – червеният цвят. Но червеният цвят също е символ на жертвоготовност. Който обича е готов на всичко. След червения цвят е розовият цвят – символ на Божията нежна прегръдка. Когато живеем в любов един към друг и сме жертвоготовни, Бог ни обгръща със своята нежна прегръдка, и отново идва лилавият цвят – Божията любов.

Защо няма кафяво? Защото няма вече да има пръстно естество на човека, няма да има смърт и разпадане, каквото е имало в света. Защо няма черно? Защото няма да има тъмнина, няма да има и грях. Черното е символ на тъмнината, а в Бог няма никаква тъмнина, и в нашата дреха също няма тъмнина. Защо няма сиво? Защото няма смесица между тъмнината и светлината. Ето такава чудесна бяла дреха ни е подарил Бог, в която е скрита неговата жертва, и неговата безкрайна любов. И затова, тази бяла дреха е такъв скъпоценен подарък.

Следващият подарък е, че Господ няма никога да изличи името на победителя от Книгата на живота. Когато приемем Господ Исус за личен Спасител, изповядваме греховете си, Той ни прощава и записва името ни в Книгата на живота. Но тук става ясно, че имена могат да се изличават или изтриват и от Книгата на живота. Ако човек се върне назад и умре духовно, отричайки се от Господ и връщайки се назад в пътя на тъмнината, неговото име се изличава от Книгата на живота, то вече не личи там, не се вижда. Това е страшна участ. Колко трябва да внимаваме в своите пътища и в опазването на бялата дреха да не би да се открие един ден, че на някой името му е изличено от Книгата на живота. Радостта на Бог ще бъде всички, на които някога е записал имената в Книгата на живота, да устоят докрай и да победят, и имената им да останат завинаги в Книгата на живота, защото Господ плати  твърде скъпа цена за човешките души, и Той иска да се спасят всичките човеци, както пише в 1 Тимотей 2:4. Третият подарък е, че Господ ще изповяда името на победителя пред Отца и Неговите ангели. Това е огромно благословение, и показва, че Господ е доволен от победителя, както на състезанията и на олимпийските игри на края се съобщават победителите, и те се радват за победата, така изповядването на името на победителя пред Отца и Неговите ангели е огромна награда, защото потвърждава победата, и Господ дава от своята слава на победителя. Слава да е на Бог за този неизказан дар!               

               

Послание до църквата в град Филаделфия

Откровение 3:7-13

 

В този урок ще се запознаем с историческия град Филаделфия, и посланието до църквата там, което е второто послание, в което има само похвални думи от Господ Исус, и никакво укоряване. Другата такава църква беше в град Смирна. Към тях нямаше укорителни думи, защото бяха в гонение и в скръб. Господ няма нищо против християни, които са в такова положение. Сега, в църквата в град Филаделфия няма гонение и страдание, но  пак няма укорителни думи, нека видим защо. Но първо ще започнем с историческите факти за град Филаделфия, който се намира в днешна Турция.

Град Филаделфия е разположен на 40 км югоизточно от град Сардис. Градът е стоял на границите на 3 области: Мизия, Лидия и Фригия. Пътят от Европа към изтока минавал през Филаделфия правейки града врата от единия край на света до другия. Основан е от цар Атал втори от Пергам, който обичал своя брат Еуеменес втори, предшественикът му на трона, толкова много, че бил наречен Филаделф, което означава „такъв, който обича своя брат”. В негова чест градът е наименуван Филаделфия. Поради своето разположение, градът е бил врата за разпространение на гръцката култура и език към изтока, и това е ставало толкова добре, че една от съседните страни е забравила собствения си език и е заговорила гръцки. Това също е дало стратегическа възможност на църквата да изпълни Божието призвание за тях – да бъде отворена врата за разпространение на евангелието на заобикалящия го район.

Филаделфия е бил построен близо до вулкан, което довело до забогатяване на населението, защото там била една от най-плодородните земи в света и град Филаделфия е бил световно известен със своите лозя и вина. Градът също е бил известен и със своите горещи извори, които довеждали много хора да се къпят в неговите лековити води. Но това, което носело богатство на Филаделфия също водело до опасност от земетресения, защото това бил вулканичен район. Едно земетресение през  70 г. след Христа било толкова силно, че разрушило Сардис и Филаделфия и 10 други града. Последиците за Филаделфия продължили с години и хората живеели в постоянен страх. Римският император Тиберий бил щедър към града след земетресението и го съградил отново. В знак на благодарност, жителите временно променили името му на Нео Кесария или Новата Кесария, тоест новият град на кесаря, следователно хората в града знаели какво е да получиш ново име. А днес, там се намира турският град Алашехир, което значи град на Бога.

На християните в този град, Исус обещава да даде своето име заради тяхната вярност, да му служат, дори в земя пълна с поклонение на гръцки богове. Към тази църква, Исус пише послание, пълно с надежда и насърчение:

Откровение 3:7-13 стих 7 До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря. 8 Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми. 9 Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. 10 Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята. 11 Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца. 12 Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име. 13 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

До тази църква, за която Христос казва че има малко сила, Господ идва да отвори врата, която никоя сила в ада не може да затвори. Святият и истинният, у когото е Давидовият ключ означава, че Той има властта да отвори тази свръхестествена врата, която се отваря само от Него, и се затваря само от Него. Каква привилегия и каква възможност за тази църква.

Йоан 10:7 и 9 7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете. 9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.

Исус е Този, който отваря вратата към небето. Исус е вратата към небето. Който влезе през тази врата тръгва по пътя към небето.

Йоан 14:6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

Той е единственият, който може да отваря всяка врата, Той е единственият път към Бог. Той има и ключовете на на смъртта и ада. Всички ключове са у Него, и Той отваря и затваря всяка врата и Той е крайният съдия за това кой къде ще отиде.

Но както ние сме минали през тази отворена врата към небето, Исус иска и другите да минат и да се спасят. Исус е отворил вратата и за тях. Ние трябва само да им я покажем. И днес вратата на благата вест е отворена за всеки, който иска да влезе през нея и да се спаси и да тръгне по чудния път към небето.

8 стих Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми.

Господ знае делата на тази църква и има огромно благоволение към нея, защото поставя пред нея отворена врата, която никой не може да затвори, защото въпреки че са имали малко сила, пак са опазили Божието слово и не са се отрекли от Божието име. Ясно се вижда, че тази църква моделира живота си според Христос. Те са толкова пълни с Божието слово, че е абсолютно трудно да бъдат заблудени. Бог обещава на тези вярващи, че ще ги опази от часа на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена. За този час знаем следното:

Тази изключителна награда е, защото Господ е доволен, че въпреки, че те имат само малко сила са опазили Божието слово и не са се отрекли от Неговото име. Бог им обещава още, че ще бъдат стълбове в храма на своя Бог, както ще разберем след малко. Тази църква може би е била малочислена, и не богата материално, защото е имала малко сила, но Бог ги прави силни. Той им обещава отворена врата. Тази отворена врата е за проповядване на благата вест, но също и за входа към небето. И двете неща означават отворена врата. И в днешно време Бог отваря врата за възможност, и ние трябва да внимаваме да не би да пропуснем тази отворена врата. Всеки от нас може да каже, че е слаб и има малко сила, но Бог може да  направи всеки силен и мощен стълб в своето царство, духовен войник, който може да мине през всяка врата, която Господ отваря. Нека да попитам: Кое те държи далеч от това да изпълниш Божия призив за твоя живот.

Бог е поставил пред теб отворена врата, която никой не може да затвори, нито човек, нито духовете от ада не могат да я затворят. Исус е вратата, Исус е и пътят. Всичко, което трябва да направиш е да минеш през вратата и да стъпиш в свръхестествената всемогъща сила на Бог. Както казва апостол Павел в Филипяни 4:13

Филипяни 4:13 За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.

2 Коринтяни 4:7 А ние имаме това съкровище Христос в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

Всичко това показва истина, която важи и за нас днес – в нашата слабост Исус е силен. Силата, която ни поддържа и ни води напред е Неговата сила, не нашата. В този стих също четем, че те са опазили Божието слово. Ние също трябва да внимаваме да пазим Божието Слово. Библията е Книгата на живота, която ни води и ни напътства как да го живеем. Ако ние не опазим словото или някак си го променим, то няма да работи. Някои така го разводняват, че предизвикват късо съединение и словото спира да работи за тях. Ние не трябва да се месим в силата на словото, а трябва да се покоряваме на него.

Тази църква може да е била малка по размер, но голяма в любов и в Святия Дух. И още ''Не си се отрекъл от името ми''? Може би е имало такива, които са отричали, че Исус е Господ. И днес има такива, които казват, че Исус е просто един пророк, учител, изцелител, обикновен човек, но този, който е повярвал и осъзнал и приел, че Той е Бог в плът – синът на Бога, е стигнал до най-жизненоважната истина, която спасява човека и му дарява вечен живот.

9 стих Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.    

Дали наистина има разлика между такъв, който следва сатана, и такъв, който се преструва че е християнин, а не е? Не са ли и двамата изгубени? И двамата са изгубени! Сатанинско сборище са такива, които се събират и служат на сатана, и това е валидно за всички, които се кланят на каквито и да било идоли, и такива, които не изповядват Спасителя и не държат Неговото слово, и не проповядват словото, а проповядват измислени учения. Тук е интересното, че тези, които са наричани сатанинско сборище, наричат себе си юдеи, как е възможно това? Възможно е, когато там не управлява Господ, и щом не управлява Господ, значи управляват сатана и злото. Виждаме до каква степен може да достигне религиозната заблуда. Но радостта в тази църква е, че същите тези, които са наречени сатанинско сборище и наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, Господ ще ги накара да дойдат и да се поклонят пред нозете им и да познаят, че Господ ги е възлюбил. Господ обича своите верни, и когато е на тяхна страна, те са победители.

Исая 54:17 стих Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее; И ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд. Това е наследството на слугите Господни, И правдата им е от Мене, казва Господ.

10 стих Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.

Тук Господ обещава, че понеже са опазили заповедта Му да издържат, Той ще ги опази от изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена. Това означава, че имаме заповед да издържим, да издържим докрай – да опазим това, което сме приели, да опазим Божието слово, да останем верни на Бог и да следваме Господ през целия път. И ако издържим, Господ ще ни опази от часа на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена. Вече говорихме, че това е определен период. За него Господ говори в Матея 24:21

Матея 24:21 Защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега, и каквато не ще има.

Затова християните го наричат “голямата скръб.“ Този период е разгледан подробно в следващите глави на Откровението на Йоана, и затова ще оставим детайлното му разглеждане за по-нататък. Но този стих косвено говори за грабването. Някои ще бъдат грабнати и няма изобщо да видят този час на изпитание. Други ще са вече отишли при Господ, но ще има такива, които ще останат и ще минат през този час на изпитание. Но и за тях има утеха. Йоан е видял, че неизброимо множество идват от голямата скръб, които са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето. За това ще говорим подробно в Откровението на Йоана 7 глава.

11 стих Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.

Някой може да се зачуди и да каже защо Господ казва „Ето, ида скоро“, а откакто са написани тези думи са минали 2 000 години, и Той все още не е дошъл. Отговорът е във Второто послание на Петър 3:8-15 стих.

2 Петрово 3:8-15 8 Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.9 Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние. 10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. 11 Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие, 12 като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат! 13 А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда. 14 Затова, възлюбени, като очаквате тия неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си. 15 И считайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост.

Значи за Господ досега са изминали само 2 дни, и Неговото дълготърпение за този свят е средство за спасение. Колко милостив е Господ, че е изчакал до този момент да се покаем и да повярваме, и ни е дал благодатно време. По същия начин Той сега изчаква и другите непокаяни грешници да се обърнат към Него, но ще дойде ден и час, когато времето на благодатта ще свърши и ще настъпи съдът над тази земя.

Съветът на Господ тук е ''Дръж здраво това което имаш, за да не ти отнеме някой венеца''. Бог ни е дал най-ценните неща във вселената – своя Син, своя Святи Дух и Своето Слово. Тези неща са по-ценни от всичките скъпоценности в цялата вселена взети заедно, и нищо не се сравнява с тях. Бог ни е дал това скъпоценно тройно съкровище в нашите пръстни съдове и ние трябва здраво да го държим, за да не ни отнеме някой венеца.

12 стих Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.

В този стих е описана наградата, която ще получи този, който победи, наградата е петорна:

Отново странно звучащи награди, но ще видим защо те са огромно благословение.

Какво означава Бог да те направи стълб в неговия храм? Стълбовете са основната част в една сграда. Те поддържат цялата сграда, държат я изправена, и носят цялата тежест на сградата. Да бъдеш стълб в една сграда означава да си неотменна част от нея. Без стълбове нито една сграда не може да съществува. Стълбове в църквата са хората, които са силни и здрави във вярата, и държат останалите. Това могат да бъдат основателите на църквата и тези, които са достатъчно здрави и силни да носят и да укрепяват. Не е лесно да носиш тежест, но предимството на стълба е, че той неотменно стои в сградата. Благословение е Господ да те направи стълб в Неговия дом, защото това означава че си здрав и силен, за да държиш сградата изправена и да носиш тежестта й.

Какво ли благословение има в това да носиш тежест? Но благодарение на стълбовете се вижда красотата и здравината на цялата сграда, и стълбовете никога няма да излязат вън от дома. Всичко друго може да излезе, но не и стълбовете, защото ако няма стълбове няма сграда. В това е благословението на стълбовете.

Това е първата част от подаръка, втората е, че на този стълб Господ ще напише името на Бог. Господ да напише Своето име върху теб е все едно да се отъждестви с теб, все едно той казва: ''Аз съм теб и Ти си мен''. Това е най-върховната цел в живота на всеки – да се слее с Твореца, своя Бог. И не само името на Бог, но и името на града на Бог – новия град Ерусалим, който слиза от небето, от Бога. Както ще стане ясно в 21 глава на Откровението на Йоана, този нов град Ерусалим, който слиза от небето е наречен невястата, жената на Агнето. Стълбът в храма на Бог е също невястата на Агнето. Това е върховна радост – да бъдеш невястата на Агнето, и не само това, но също и новото име на Господ ще бъде написано на този стълб. Новото име на Господ е споменато в 19 глава на Откровението на Йоана – цар на царете и Господ на господарите. Господ ще получи всичката власт от Своя Отец и ще получи ново име, и всичката власт и сила Той ще сподели със своята невяста, и Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух и невястата Христова стават едно – все во все. Трудно за разбиране?

13 стих Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

Ако имаме ухо, и слушаме какво говори Духът към църквите, ще разберем с  Духа си какво значи Бог да е все во все, това е неговата висша цел за творението Му, и това е нашата крайна цел и крайна радост – да бъдем там, откъдето сме произлезли. Слава да е на Бог за тази победа!

Радостно е също да споменем, че на хиляди километри от древния град Филаделфия в древната област Лидия и в днешна Турция, се намира един друг град Филаделфия, в държавата Съединени Американски Щати, в щатът Пенсилвания.

 В този щат живеят голям брой уникални хора, наречени амиши, които са християни, които държат здраво Божието слово и живеят прост и дисциплиниран начин на живот, изцяло отдадени на вярата си в Спасителя. Те са се отрекли от всички модерни привилегии и технологии и живеят така, както са живели преди 200 години. Обличат се скромно, трудолюбиви са, и всеки ден изучават Божието слово в домовете си и се молят.

Когато президентът Джордж Буш Старши посещава амишите в щата Пенсилвания на 16 август 2006 година, той им задава следния въпрос: „Аз се опитвам да направя Америка спокойна и безопасна държава за своите граждани и не успявам. Каква е тайната, че при вас има мир и безопасност, и няма никаква престъпност?“ Вашите деца и младежи не употребяват наркотици, цигари и алкохол, и се държат толкова сериозно, достойно и възпитано, възрастните също. Къде е тайната? Амишите отговорили: Тайната е, че изучаваме Божието слово, и учим така и нашите деца, затова те имат страх от Бога и при нас е друг свят за вас. Президентът благодарил и си тръгнал, осъзнавайки силата и благословението на Божието слово, но той не може да направи това, което само Бог може да направи – промяната в сърцата на хората.

Това общество на амишите наистина живеят в братска любов, както значи името на тяхната столица – Филаделфия, а столицата е кръстена Филаделфия поради това, че първите заселници тук и местните индианци подали ръка на братство и решили, че ще живеят задружно. Какво благословение е за всеки и за нас днес, когато братя живеят в  единодушие:

 133 Псалом 1 Ето колко е добро и колко е угодно Да живеят братя в единодушие! 2 Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, Което слизаше по брадата, Аароновата брада, Което слизаше по яката на одеждите му, 3 Угодно е като ермонската роса, Която слиза на сионските хълмове; Защото Господ там е заръчал благословението, - Живота до века.

Скъпоценното миро първо слиза върху главата, после по брадата, после по яката на одеждите му, и накрая става като Ермонската роса – навсякъде. Ако приемем любовта от главата Христос, тя ще протече през нас и ще отиде към следващите части на тялото и накрая ще стане като Ермонската роса – по целия свят. Слава да е на Бог за братската любов, която ни е подарил, слава да е на Бог за благословенията на Филаделфия!

 

 

              Послание до църквата в град Лаодикия

                               Откровение 3:14-22

 

   В предишния ни урок говорихме за втората от църквите, към която Господ няма нищо против – църквата в град Филаделфия. В този урок ще говорим за църква, към която Господ няма нито една похвална дума, но дали ги е отхвърлил и изоставил? Напротив! Точно към тази църква е най-докосващият и трогателен призив на любов и близост : „Ето стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласа ми и отвори вратата ще вляза и ще вечерям с него и той с мене”. Към най-хладната и безразлична църква Господ има най-горещия призив – да отвори вратата и Той ще влезе и ще вечеря с всеки, който направи това. Тук е и най-кулминационното обещание: „На този който победи, ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол, интересно защо? Отговорът ще получим, след като разгледаме самото послание.

 Град Лаодикия е разположен на 65 км югоизточно от Филаделфия и е градът, който е разположен най на юг от всичките 7 града, към които има послания в Откровението на Йоана, интересно – най-южният и най-топлият град е най-хладък към Господ. Стратегически е бил разположен там, където се кръстосват 3 главни пътя, което правело града търговски преуспяващ. Всъщност, по римско време Лаодикия е бил най-богатият град в района. Овце пасели по плодородните полета и лъскавата черна вълна се търсела и била ценена по целия римски свят.  Селскостопанското благополучие довело до обогатяване на банките, и когато градът бил разрушен от земетресение, те нямали никаква нужда от Рим да ги финансира да построят отново своя град. Те нямали никаква нужда от икономически стимул, който римската управа предлагала. Не е учудващо, че този горд град се хвалел, че бил богат и нямал нужда от нищо.

Освен своя текстил и банкиране, Лаодикия също е била известна и със своето медицинско училище, което правело мехлем за лекуване на уши, както и масло с изцелителни свойства за очи. Докторите от този град станали толкова известни, че имената на двама от тях били написани на монетите от този град.

Докато градът изглеждало че има всичко, от което се нуждаел, имало една сериозна слабост – нямал своя собствена вода за пиене. Водата му трябвало да се снабдява по водопровод от водни кладенци на 10 км разстояние от града, което го правело податлив на атаки. Това също водело и до друго неудобство – докато водата дойде до града, тя била нищо гореща, нито освежаващо студена, а хладка.

В Лаодикия имало голям брой хора, които се покланяли на императора, също и много юдеи били дошли да живеят в тази част на Азия, поради богатството й, че дори юдеите от Ерусалим упреквали своите съграждани, че са оставили Израел, заради луксовете на Лаодикия.

Църквата в Лаодикия сигурно е била основана по време на третото мисионерско пътуване на апостол Павел, докато той е служил в Ефес. Сигурно и Аполос също е отнесъл благата вест от Ефес в Лаодикия.

До църквата в този богат, самодоволен и самоснабдяващ се град, Исус пише следното послание:

Откровение 3:14-22 стих 14 До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал. 15 Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.      16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. 17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, 18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. 19 Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. 20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. 21 На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол. 22 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.      

Тук Господ представя себе си като:

Само на това място Господ нарича себе си Амин. Думата „амин” е с еврейски произход, след това усвоена в гръцкия и латинския език, и днес тя е част от почти всеки език. Тя означава „така да бъде”, или „да, наистина да бъде”, и изразява силно съгласие с казаното. Какво се крие в това име, с което Исус представя Себе Си тук? Това означава, че в Него се изпълняват всичките Божии обещания. Когато имаме Исус за всичките Божии обещания, важи съгласието на Бог Отец: „Така да бъде!“

Исус още нарича Себе Си верният и истински свидетел. На какво е Той верен и истински свидетел? На много неща, всъщност на всичко: на сътворението, на грехопадението, чрез измамата на сатана; Той е също свидетел, че е дошъл тук, за да ни изкупи от тази измама; и е свидетел, че е умрял за нас и е възкръснал; но също свидетелствува истинно и верно за нас пред Отец, че всеки който Го е приел, е спасен за вечен живот, и един ден, когато се явим пред Бог, Той ще свидетелствува за нас, че сме негови.

Той е и начинателят на Божието създание, което означава, че когато Исус е бил в лоното на Отца, преди да дойде на тази земя, творческата сила на Бог е действала чрез Него, и Той е създал световете, имайки Исус като начинател. Думата начинател произхожда от руски и означава такъв, който по-рано от другите е започнал да усвоява каквито и да са видове дейности или области от знанието. Как това да не така като Исус е бил в лоното на Отца преди да се роди на тази земя, когато Бог е бил все во все. Това означава, че Бог е бил всичко във всичко, за разлика от сега, когато Той е разделил Себе Си в три лица – Отец, Син и Святи дух, които, обаче, пак са едно.

Преди сътворението Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух са били все во все – всичко във всичко. Исус е бил начинателят на творението, с което е започнала творческата сила на Бог и Той е сътворил световете, сътворил е и нас, но на този етап всичко е разделено, но един ден всичко отново ще стане все во все с изключение на сатана и тези, които са последвали сатана, които ще бъдат отделени от Бог завинаги.

15 стих Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.

По делата на тази църква Господ прави извода, че не са нито студени, нито горещи, какво значи човек да е студен или горещ? Студен към Бога означава абсолютно невярващ и отхвърлящ Бога, а горещ към Бога означава абсолютно вярващ, приемащ и обичащ горещо Бога. Господ тук изявява следното желание: „Де да беше ти студен или горещ!” Защо Господ обича двете крайности, а не обича средата – хладкостта? Защото ако човек е студен има шанс като му се отворят очите и се просветли ума му, да се обърне и да стане горещ. Всъщност, най-голямото желание на Господ е всички да са горещи, да бъдат пълни с пламенна любов към Спасителя, но както апостол Павел от голям гонител стана най-ревностният проповедник, така Господ вижда повече шанс един студен човек да се осъзнае и да се обърне, отколкото един хладък, защото студеният знае, че не е в пътя, докато хладкият си мисли че е в пътя, а не е, и неговото състояние е по-сложно и страшно. Ето съдбата на хладките:

16 стих Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.

Това е съдбата – Господ ще избълва хладките от устата си, също като водата на Лаодикия, тя не е била нито гореща, нито студена, а хладка. В хладката вода се развиват всякакви бактерии и микроорганизми, тя е болна вода, и затова човек като пие от нея я избълва след това. Само в много горещата вода е гаранция, че няма опасни бактерии и микроорганизми, защото температурата дезинфекцира. Само когато имаме силна любов към Исус можем да сме сигурни, че Го следваме и сме в Неговия път и не ни е нападнала някаква заразна духовна болест. Изводът отново е като при църквата в град Ефес: да пазим любовта си към Исус.

17 стих Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,

В този стих виждаме причината защо християните в Лаодикия са станали хладки: богат съм, замогнах се и нямам нужда от нищо. Това показва, че те са направили богатството свое упование, те са разчитали на богатството, че ще снабди всяка тяхна нужда и ще им помогне във всичко, и са станали независими от Бог – Той вече не им е нужен и необходим, тяхното богатство посреща всички нужди и решава всички проблеми. Но тук най-драматичната фраза е: „И не знаеш.” Това е направо трагично, човек да си мисли едно и да не знае, че истинското му състояние е съвършено друго, това се нарича заблуда. Нека видим противоположността.

Те си мислят това:

Те всъщност са това:

 

Какво пълно противоречие и каква голяма заблуда, те са си мислели, че всичко им е наред, а всъщност нищо не им е наред, защото в очите на Господ те са окаяни, нещастни, бедни, слепи и голи. В техните очи като са били материално богати и материално презадоволени са мислели, че това е всичко, но в духовно отношение те са в следното състояние:

Това е описание на най-злочестото състояние, в което може да се намира човек. И ето трагедията – те си мислят противоположното на това, на което всъщност са. Обаче Господ не ги е отхвърлил, защото в следващия стих им дава своя съвет.

18 стих то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.

В този стих Господ ги съветва да купят от Него:

Как така Господ казва за тази църква, че са бедни и окаяни, а пък тук им казва да купят от Него? Отговорът е в Исая 55:1

Исая 55:1 О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; И вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! дойдете, купете вино и мляко, Без пари и без плащане.

Как така да купим без пари и без плащане? Цената вече е била платена от нашия Господ Исус на кръста, Той плати за всичко, затова е без пари и без плащане, но това не означава, че ние сме освободени от купуването. Да купиш означава да положиш усилия да го придобиеш. Купуваш, тоест полагаш усилия да го придобиеш това скъпоценно нещо, и изведнъж се оказва, че някой вече го е платил за теб, и ти го купуваш без пари и без плащане, а то е извънредно скъпо и ценно. Господ иска да положим усилия, за да придобием злато, пречистено с огън, бели дрехи и благ мехлем. Какво означават тези 3 неща?

-          Злато, пречистено с огън

В Стария Завет, в Псалми 12:6 пише, че Господните думи са чисти думи, като сребро претопено в пещ от пръст, пречистено 7 пъти. Исус на кръста направи решаващата промяна и среброто се превърна в злато, и словото стана плът и пребиваваше между човеците, и това слово Христос сега е скъпоценно злато, което беше пречистено с огъня на кръста. Христос и неговото слово са най-голямото богатство, което можем да имаме, и ние трябва да положим усилия да го придобием и да се обогатим, и така ще бъдем богати. Иначе колкото и богатства да имаме на земята, един ден те ще си останат тук, а човек ще се яви пред Бог с богатството, което е спечелил за небето.

Матея 6:19-21 19 Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. 20 Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; 21 защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

Имаш ли Христос  -  най-голямото богатство, вече земните богатства няма да те вълнуват, и ти с тях ще помагаш на другите, и по този начин ще трупаш богатства за небето.

-          Бели дрехи

В урока ни за посланието до църквата в град Сардис говорехме обстойно за белите дрехи, че това е правдата на Христос, с която Той ни е облякъл, и също праведните дела на светиите, както пише в Откровението на Йоана 19:8. Когато човек няма правдата на Христос, той се явява гол и в срамота пред своя Творец, срамотата на греха и на отстъплението от Бог. За да не се яви в такова срамно положение, човек трябва да се облече в бялата дреха на Христовата праведност, да я опази чиста, и да продължи да върши дела на правда.

-          Благ мехлем за помазване на очите, за да вижда човек

Когато човек живее в заблуда, той е сляп духовно. Исус каза на фарисеите, че са слепи водачи, и че слепец ако води слепеца и двамата падат в яма. И във 2 Коринтяни 4:4 пише, че на невярващите богът на тоя свят е заслепил очите, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христа. Сатана, неверието и заблудата заслепяват очите, и човек е духовно сляп. Когато слепецът в Йоан 9 глава прогледна и прие Исус като свой Спасител, Исус каза:

Йоан 9:39 И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.

Значи който приеме Исус, приема този благ мехлем, намазва очите си и проглежда. Такъв човек минава от неверие във вяра, от безбожие в богопочитание и от заблуда в истина.

19 стих Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.   

В този стих виждаме любовта на Господ към тази църква, въпреки че тя е заблудена и отстъпила, Той ги обича много и затова ги изобличава и наказва. Бог дава шанс на всеки, дори на охладнелите и на отстъпилите да се върнат обратно, в любов към него. За тази цел използва изобличение и наказание, и им дава съвета да бъдат ревностни да се покаят. Това означава да желаят много да се покаят. Винаги покаянието е за наше добро и ние трябва на драго сърце да се покайваме всеки път, когато ни изобличи Господ или някой наш ближен, защото покаянието води до очистване от греха и връщане обратно при Бог, и то е огромно благословение за всеки, който се покайва от сърце.

20 стих Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

Този стих е кулминацията на Божията любов към човека. Такава голяма любов, че Господ иска да вечеря с всяка душа, и душата да вечеря с Него, това означава най-близко общение и откриване на най-съкровени мисли, чувства и тайни. Но това може да стане единствено ако човекът отвори вратата, вратата на своето сърце, когато Господ хлопа на нея. В един или друг момент от живота на човека, Господ хлопа на вратата на сърцето на всеки и ако човек чуе, отвори вратата и покани Исус да влезе в сърцето му, то тогава Той ще влезе и ще се стигне до това близко общение, което показва, че Господ не е бил изобщо в църквата в Лаодикия, а е бил отвън и се е налагало да хлопа на вратата, каква жалка картина. Но и обещанието, за който отвори е най-голямото благословение: най-близко общение със Спасителя. И това, че душата и Спасителят ще вечерят заедно означава, че те ще бъдат нахранени и напоени от това близко общение. Когато се приближим при Господ от това идва само добро за нас, Той ще ни нахрани и напои с най-изрядна храна и питие – със своята безкрайна любов. Но и Господ се радва на нашата любов, и Той е нахранен и напоен от нея, и Той е гладен и жаден за нас. Каква огромна любов!

21 стих На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.

Тук наградата, за този който победи е само една, но е най-висшата и най-върховната – Господ  споделя своя престол с този, който победи, този който победи тази хладкост, и безразличие и греха. Този победител ще седне на престола на Господ, както Исус победи и седна с Отец на Неговия престол. Отец седи на престола, Неговият Син също, а сега дава и на всеки който победи, също да седне на този престол. Какво смирение има в Бог – да сподели Своя престол с изкупените от падналото човечество. Бог Отец се смири като изпрати Сина Си на земята, Исус се смири като дойде на земята и пострада, и Бог Отец  превъзвиши Сина Си и му даде да седне на престола си. Така и всеки, който се смири и се покае и приеме Спасителя, се оказва че е победител, и ще седне с Господ на Неговия престол. Пътят нагоре е път надолу. Сатана се възгордя и искаше да седне на Божия престол, но беше изхвърлен на най-долни места, и Бог приготви своя престол за тези, които се смирят и Го последват в Неговото смирение. Заслужава най-голямата слава този смирен Бог!

22 стих  Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

Който има ухо ще чуе всичко това, и ще чуе, когато Господ хлопа на сърцето му и на драго сърце ще отвори и ще пожелае да вечеря с Него, защото който се храни с Господ има живот в себе си.

Йоан 6:54-57 54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. 55 Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие. 56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него. 57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

Слава да е на Бог за този неизказан дар и за благословенията на Лаодикия, които са и наши благословения, въпреки че не заслужаваме. 

Това беше последното послание от седемте послания до църквите в Мала Азия. В него видяхме благодатта на Господ. И защо Господ даде най-големия подарък на най-незаслужаващата църква? За да покаже своята благодат. А благодат значи незаслужена милост. Дори да си извънредно грешен и недостоен, Господ те обича и те иска в своето царство, и днес, сега ние живеем във времето на благодатта. Бог ни дава всички блага без пари и без плащане. Колко много Му благодарим за това.

В следващия ни урок ще направим интересен обзор на всичките 7 църкви в друг аспект, от ъгъла на историческото развитие на църквата в световен мащаб, в която се очертават ясно 7 характерни периода, които съвпадат с характеристиките на седемте църкви. Ще бъде интересен поглед върху историята на църквата.

 

                  Поглед върху историята на църквата

 

До тук разгледахме посланията до всичките седем църкви до които Господ пише във втора и трета глава от Откровението на Йоана. Видяхме техните положителни страни и техните недостатъци, разбрахме и какъв съвет Господ дава на всяка от тях и огромната награда, ако победят. В този урок ще разгледаме отново тези седем църкви в един друг аспект. Ясно се забелязва прилика между характера на тези седем църкви с характера на световната църква в нейното развитие в световен мащаб, започвайки от първоапостолската църква, стигайки до днес. Ще очертаем седем периода в историята на световната църква, които ще съпоставим с всяка от седемте църкви подред. Нашето библейско изучаване ще базираме на следната схема:

На тази схема виждаме последователно седемте църковни периода в развитието на световната църква. Посланието до църквата в град Ефес е първият църковен период – от 33 г. до 100 година след Христа, и това е първоапостолската църква. Посланието до църквата в град Смирна е вторият църковен период, който започва от 100 година сл. Хр. и свършва през 313 г. сл. Хр. и това е периодът на преследваната църква по времето на римските императори. Посланието до църквата в град Пергам съответства на третия църковен период – от 313 до 590 г. сл. Хр.  и това е политическата църква по времето на Константин Велики. Четвъртият период е свързан с посланието до град Тиатир и е от 590-1517 г. сл. Хр. – период, съответстващ на идолопоклонната римокатолическа църква през тъмните векове. Посланието до църквата в град Сардис е петият църковен период от 1517-1750 г. сл. Хр. и съответства на реформаторската църква по времето на Мартин Лутер. Посланието до църквата в град Филаделфия съответства на шестия църковен период от 1750-1925 г. сл. Хр. и това е мисионерската църква. И посланието до църквата в град Лаодикия е последният седми църковен период от 1925 г. насам, и това е отстъпилата модерна църква.

Христовата църква се роди, когато Исус умря на кръста. С кръвта си той плати за своята църква и я изкупи. Петдесет дни след Неговата смърт, след като Той се беше възнесъл при Отец на 40-тия ден след възкресението си, Той изпрати Святия Дух, който беше обещаната сила отгоре, за да може първоапостолите да тръгнат по целия свят да разнесат благата вест.

Деяния на апостолите 1:8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

Апостолите живееха по времето на Исус, бяха свидетели на Неговите чудеса, на Неговата смърт, възкресение и възнесение, въпреки това обаче, и въпреки че бяха видели Исус възкръснал, те се страхуваха и се криеха, и когато така бяха на едно място, Святият Дух слезе върху тях, като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща в която бяха, и им се явиха като огнени езици, които застанаха върху всеки един от тях. Те се изпълниха със Святия Дух, и тогава станаха свидетели на Господ Исус първо пред хората в Ерусалим и пред чужденците, които бяха дошли там за празника Пасха. Всъщност първото чудо от изпълването им със Святия Дух беше тяхното свидетелствуване за Господ на 15 различни езика, според езиците на хората, които бяха дошли там. Промяната която настъпи и в Петър, след като Святият Дух слезе върху него е драматична – от страх той се отрече от Господ три пъти, а в Деяния на апостолите 2 глава четем как той пръв стана и мощно и със сила свидетелствуваше за Господ Исус Христос. В него не само нямаше страх, но той смело изяви цялата истина. Така и всички останали апостоли с дързост и смелост свидетелствуваха на хората в Ерусалим и околните места. Господ допусна гонение за да се разпръснат към Самария и към другите околни области и от там нататък до края на света до ден днешен, което е точно изпълнение на Деяния на апостолите 1:8. Навсякъде където отиваха апостолите и повярвалите свидетелствуваха ревностно и дръзновено, а в Деяния на апостолите 2 глава четем как е живяла първоапостолската църква.

Деяния на апостолите 2:41-47  41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. 42 И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите. 43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.44 И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; 45 и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго.46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, 47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

Ако оприличим тази църква на църквата в град Ефес виждаме приликите в следните неща: труд и търпение, не могат да търпят злите човеци и са изпитали ония които наричат себе си апостоли, а не са и са ги намерили лъжливи, и за Господното име са издържали и не са се уморили. При всичко това следва да зададем учудващия въпрос: Как тогава са изгубили първата си любов?  Кое ги е накарало или кое е способствало да стане това, и как да предпазим ние себе си от това? 

Във връзка с тези въпроси можем да посочим следните места в Библията, които ще ни дадат отговор и също ще ни посъветват как да избегнем това състояние.

Йоан 20:24-29  24 А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус. 25 Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26 И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам! 27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.28 Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой! 29 Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.

В този пасаж виждаме, че въпреки че Тома беше видял Исус и беше свидетел на Неговите чудеса и знамения, той не повярва че Исус е възкръснал, което потвърждава, че вярата не идва от виждане, а от слушане и постоянстване в думите на Божието слово. Те разчитаха повече на това, което са видели и преживели, отколкото на това да продължават напред да развиват любовта си към Исус.

Галатяни 2:11-14 11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил. 12 Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. 13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.14 Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

Тук виждаме колко скоро след дръзновената си проповед пред хората в Ерусалим Петър изпада в лицемерие, което показва, че той е изместил погледа си от Исус и е започнало да го интересува мнението на неговите сънародници, повече отколкото мнението на Господ, това е ясно доказателство за оставяне на първата любов и ясно идва към нас съветът, че трябва да пазим любовта си към Исус най-внимателно и да постоянстваме в общение с Него в Божието слово и в молитва, както правеха първите християни в началото.

Деяния на апостолите 21:17-24 17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.18 И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери. 19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение. 20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона. 21 А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди. 22 И тъй какво да се направи? Без друго ще се събере тълпа, защото те непременно ще чуят, че си дошъл. 23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек; 24 вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

Тук виждаме как братята и презвитерите в Ерусалим съветват Павел да лицемерства, тоест да постъпва срещу съвестта с и срещу убежденията си и го карат да действа според страх от човеци. Колко бързо забравиха любовта си към Исус и се спуснаха да угаждат на човеци. Имаха дела, но първата любов вече я нямаше.

Евреи 6:4-10 4 Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух 5 и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, 6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.       7 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; 8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори. 9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението. 10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

Имало е много, които са вкусили от небесния дар, но са отпаднали, върнали са се назад към закона и към буквата, вместо да стоят в любовта си към Исус.

Галатяни 3:21 и Галатяни 5:1-4, 6-8

3:21 Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

5:1 Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго. 2 Ето, аз, Павел, ви казвам, че, ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползува. 3 Да! повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон. 4 Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта. 6 Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов.       7 Вие вървяхте добре; кой ви попречи да не бъдете послушни на истината?8 Това убеждение не беше от Онзи, Който ви е призовал.

Тук отново виждаме как тези първи християни са започнали в,  Духа а са продължили да се усъвършенстват в плът, както апостол Павел ги укорява в Галатяни 3:1-5. Отново ясно виждаме отстъпление от любовта към Исус и връщане назад към закона и буквата, изоставяне на работата на Святия Дух, и усъвършенстване в делата на плътта.

Всички тези пасажи показват колко бързо и колко скоро са оставили любовта си към Исус и са се върнали назад към почит и страх от юдаизма, и по-нататък в Деяния на апостолите само Павел и неговите съдружници остават главните апостоли и евангелизатори на трите континента, нито един от останалите апостоли не е споменат във втората половина на книгата Деяния на апостолите. Това не значи, разбира се, че те не са продължили да работят за разпространението на благата вест, но къде са те? Предимно в Ерусалим – допуснали са отново страх и почит към старозаветната юдейска религия. Какво направи Исус? Вдигна светилника си. Настъпи тъмнина – подготовка за гонения.

Храмът – главното място на юдейските церемонии, е разрушен през 70-та година след Христа. Плячкосано е всичко и завладяно от римляните, целият Ерусалим е разрушен и името му е променено на Елиа Капитолина, и вече той не е главният град на християнската вяра. Исус вдигна светилника, защото отстъпиха и се върнаха назад, оставиха първата си любов, и не се покаяха за това, не си спомниха откъде са изпаднали, не се покаяха и не вършеха първите си дела, делата от Деяния на апостолите 2, 3, 4 и 5 глава. В 6 глава започнаха да прислугват на трапези, но все пак разбраха че словото е по-важно. В 7 глава умира ревностният Стефан, в 8 глава излиза Павел на преден план и остава до края най-ревностният.

Само за 70 години любовта на първоапостолите към Исус охладнява и се връщат назад към закона и буквата. Това са приликите и разликите между първоапостолската църква и църквата в град Ефес.

Сега ще сравним втората църква – Смирна с историческия период след първоапостолската църква – гонената църква. За да възвърне първата любов на църквата си, Господ допуска гонение. Исторически, това е църквата преследвана от римските императори от 100 година след Христа до 313 година след Христа.

Когато изчезне първата любов, Бог неминуемо допуска гонение, за да се види кои са истинските и да разпали отново любовта към Исус в сърцата на християните. И в този период повече от всеки друг виждаме това да става, защото християните са подложени на жестоки гонения от езическите римски императори, които са изисквали поклонение на себе си като на богове, а християните естествено не са го правели. Първите жестоки гонения започват при Нерон, когато се запалва град Рим, и големи части от града изгарят, и за да отклони вниманието от себе си, той обвинява и без това омразните на всички християни, и започва гонения и мъчения. Християните са хвърляни на лъвовете в Колизеума, и изгаряни като живи факли в градините на Нерон. Следват гонения при Домициан, Траян, Адриан, Марк Аврелий, Септимий Север, Деций, Валериан, Галиен и Диоклециан. 213 години жестоки гонения. Определен срок, точно както Господ казва в посланието до смирненската църква. Християните по това време наистина са били в голяма скръб и сиромашия и са ги клеветили всички около тях, но пък духовно богати, както им казва Господ в същото послание.

Каква е била реакцията на тези християни по време на тези гонения? Поведението им е изключително достойно. Като гледаме страшните картини от това време, ние сме потресени, но реалността е била, че те са приемали за чест и гордост да умрат за Спасителя. Както Господ съветва християните в град Смирна: бъди верен до смърт и аз ще ти дам венеца на живота. Така те са били верни до смърт и естествено Господ им е дал венеца на живота. Тяхното геройско издържане на това гонение толкова докосва сърцата на хората по света, че за тях са написани книги, след това са направени филми и вместо християнството да замре, неговото влияние се усилва още повече от тези достойни примери, и броя на християните нараства, вместо да намалее, до такава степен, че цели държави се обръщат към християнството, и християнството добива такъв авторитет, че някои държавни глави го приемат за своята страна, за да може и страната им да придобие авторитет. Такъв е плодът от верността до смърт на тези християни. Това е чудесен плод, но за съжаление настъпва следващият период в историята на църквата – църквата по времето на Константин Велики, така наречената политическа църква.

Роден Флавий Валерий Аврелий Константин от майка Елена и баща римският военачалник Костанций Хлор в Ниш, Сърбия, на 27.02.272 година. Постепенно се издига и преди една от битките при Сакса Рубра получава съновидение, където вижда знака „лабарум” и чува думите „С този знак ще победиш!” Той поставя този знак на щитовете на своите войници, и наистина винаги побеждава от тук нататък, и става единствен и върховен император. Това също го вдъхновява да премине към християнството. През 313 година издава Миланския едикт за толерантност, с което слага край на преследването на християнството и го прави официална религия на Римската империя. Избира за столица Византион, който се преименува на Константинопол. Построява там дворец, и църквата св. София.

Гледайки на всичко това можем да си направим извода, че той е имал огромен принос за християнството, и това е така, защото гоненията срещу християнството спират и той го прави  законна религия на цялата римска империя, но има огромен брой недостатъци. Както Господ говори до Пергамската църква: „Зная къде живееш, там, където е престолът на сатана и имаш там някои които държат учението на Валаам, който учеше Валак да постави съблазън пред израелтяните да ядат идоложертвено и да блудствуват”, този период се е оказал най-пагубен в това отношение. Поради това, че християнството става държавна религия, а не личен избор, то се смесва с езическите обичаи и традиции и става точно това, което е описано в посланието до църквата в град Пергам. Хората се кланят на идоли, ядат идоложертвено и блудствуват. По образеца на гръцките божества измислят цяла поредица от светии за всякакво предназначение, започват да се кланят на изображения и на статуи на светии, и да изпълняват ритуали, подобни на езическите. Вярата се превръща по-скоро в суеверие и губи своята сила. Зад всичко това е скрит престолът на сатана, неговият замисъл да измами и заблуди, ако е възможно и избраните. Като не успява с гонение, сатана прави християнството държавна религия, като го смесва с езичеството и го обезобразява напълно, което води до следващия исторически период – така наречените тъмни векове.

Тъмни векове се нарича периода от 590 – 1517 година - времето на римокатолическото папство. Думата „католикос” означава вселенски папа – понтифекс максимус, което означава върховен, суверен жрец – суверено лице с изключителни пълномощия:

Жената Езавел, за която се говори в църквата в град Тиатир, която нарича себе си пророчица и учи и прелъгва Божиите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено, е цялата папска институция, която нарича себе си със следните титли: епископ на Рим, наместник на Исус Христос, приемник на княза на апостолите, върховен жрец на вселенската църква, патриарх на запада, примас на Италия, архиепископ и митрополит на римската провинция, монарх на Ватикана, раб на рабите на Бога. Тази институция наистина въвежда практики в абсолютен разрез с Божието Слово. Освен покланянето на човек и считането на човек за наместник на Христос и върховен жрец на вселенската църква, тази институция въвежда поклонението на Дева Мария отново като наместник на Христос и на множество други светии, поклонението на статуи и изображения. Освен тези отклонения в епохата на тъмните векове, излизат наяве и още по-големи отклонения – продаване на индулгенции (документ, за който ти плащаш и като го купиш той ти прощава греховете, а грехове не се прощават срещу плащане, а срещу покаяние и очистване с кръвта на Спасителя Исус Христос), светата инквизиция (когато по решение на папата се екзекутира всеки човек, който римокатолическата църква обявява за еретик, тоест отклонил се е от католическата вяра) и кръстоносните походи (когато зад маската на християнството отиват да завладяват земи и да разграбват имот, когато Господ казва в Словото Си да събираме съкровища на небето, а не на земята). Господ изтърпя тази институция и й даде време да се покае,  и ако не се покае, ще я сполетят последствията, описани в посланието до църквата в град Тиатир.

И изобличението към нея идва в следващия исторически период – периода на реформаторската църква и Мартин Лутер. Мартин Лутер е роден на 10.11.1483 в Айслебен, в свещената римска империя. Баща му иска да стане юрист и той постъпва в правна школа, но веднага се отказва от неустановената правна наука и търси устойчиви възгледи, привлечен е от теологията и философията, където го учат да се съмнява и в най-малките неща. Но философията се оказва незадоволителна за Лутер, който смята че Бог не е познаваем по разумен път, а само чрез Божествено разкриване, което насочва интереса му към Библията. И след години изучаване и проникване в Библията той проглежда духовно и оживява. Църквата по онова време е точно съответствие на църквата в град Сардис – на име си жив, но си мъртъв. На име се нарича Христова църква, но е мъртва. Мартин Лутер е този, който се събужда и започва да бодърствува и закрепява останалото, което е било близо до умиране. Изучавайки Библията, той вижда несъответствията между католическата църква в момента и това, което пише в Библията, и намира 95 разлики, които написва и ги нарича 95 тезиса, и на 31 октомври 1517 година ги окачва на вратата на дворцовата църква във Витенберг. Ето главните разлики, за които той пише:

→ индулгенциите – Господ очиства греховете чрез покаяние и чрез своята жертва на Голгота, а не чрез плащане на пари :

 1 Йоаново 1:7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях.

→ чистилището – изобретено от католическата църква, а Библията говори ясно само за две места: място на мъки и място на Божието присъствие:                      

2 Тимотей 4:18 Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство; Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.

Откровението на Йоана 20:15 И ако някой не се намери записан в Книгата на живота, той бе хвърлен в огненото езеро.

→ правото на съществуване на папа и кардинали и всякаква друга структура – докато в Библията пише следното:

Матей 23:9-11 9 И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният. 10 Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос. 11 А по-големият между вас нека ви бъде служител.

→ поставя под съмнение богатството на църквата, а в Библията пише:

Матей 6:19-21 19 Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.      20 Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; 21 защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

→ осъжда светата инквизиция – светата инквизиция отсъжда от Божие име кой е прав във вярата и кой не е, а това право има единствено и само Бог според Библията:

1 Коринтяни 4:5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.

→ кръстоносни походи – той осъжда кръстоносните походи с тяхната алчност, грабителство и насилие, докато Господ в Библията пише:

Матей 5:39-42 39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.        40 На тогава, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха. 41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.42 Дай на онзи, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска

на заем.

→ според него кръщението в католическата църква е неправилно, защото в Библията кръщението става с пълно потапяне във вода, което е преобраз на смъртта на стария човек и възкресението на новия :

Римляни 6:4 Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

Така той нанася първия удар срещу римската църква. От начало бавно, но след това все по-бързо се разпространява вестта за идеите му. Той е поканен на диспут с известния теолог Йохан Ек, но на него той поставя под съмнение съборите и властта на папата, защото за Мартин Лутер е валидно само посланието, в което липсва църковния институт поставен от католическата църква. В отговор на това, папа Лъв 10-ти издава заповед, с която Лутер е отлъчен от църквата. Окончателният разрив с католическата църква става през пролетта на 1521 година в Германския Райхстаг във Вормс, където присъства императорът. Пред него той не се отказва от съчиненията си, защитата му е блестяща, но въпреки това бива арестуван и отлъчен от църквата. Влиянието му обаче в германските среди е нараснало много, хората го подкрепят, и Фридрих Мъдри му дава убежище, където Лутер остава дълго време и продължава да пише своите съчинения, с което укрепява останалото, което е било близо до умиране.

Лутер също превежда Библията на немски. В следствие на неговото влияние е ликвидиран монополът на римокатолическата църква и е нанесен силен удар върху икономическото й състояние. Цяла северна Европа преминава към новото движение, наречено протестантство, а от страна на Рим започва контрапротестантство, но не могат да спрат развитието на оживяването от мъртвите, и това са като няколкото души, които не са осквернили дрехите си, и ходят пред Господ в бели дрехи, защото са достойни. Това оживяване от мъртвите води до следващия етап в развитието на църквата – времето на отворената врата – мисионерската църква в световен мащаб и библейската църква в град Филаделфия.

Това е периодаът около и след протестантската реформация на запад през 16-17 век, и това е един от най-бурните и същевременно един от най-плодотворните периоди в историята на християнството. Издигането на Божието Слово като върховен авторитет за вярващите, превеждането му на националните езици, старателното му изучаване и разгорещените спорове върху Библейските учения раждат истински шедьоври на богословската мисъл. Вниманието е насочено преди всичко към въпросите за спасението и оправдаването от греха, ролята на църквата, и тайнствата в духовния живот. Всичкото това духовно съживление съвпада неслучайно с великите географски открития и преселването на множество западно-европейски протестанти в Америка и другите континенти на света.

Да се спрем на Христофор Колумб, например, откривателят на Америка. Малко хора знаят, че Колумб е бил християнин, който е искал да занесе благовестието до изгубените по целия свят. Колумб е заявил своите идеи в своята книга на пророчествата, която държал в ръка, когато се е обръщал към кралица Изабела за средства за своето пътуване. Най-интересната характеристика на книга на пророчествата на Колумб е вярата му, че благовестието на царството трябва да се проповядва на всички народи преди Исус да дойде отново.

Матей 24:14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.

И така, той получава средства и тръгва, което е отворената врата, която Господ поставя пред църквата в град Филаделфия, която никой не може да затвори. Пътешествия има не само до Америка, но и до Азия, Африка и Австралия. Марко Поло пътува до Китай, доктор Дейвид Ливингстън води мисионерска дейност в Африка, също ограмотяване, изследователска дейност, картография, и се обявява против робството.

В следствие на гоненията в Англия и други европейски страни, пуритани и протестанти са принудени да се преселят в северна Америка. Така пуританите са в основата на създаването на САЩ със заселването на около 2 000 пуритани през 1629 година, и с това фактически започва колонизацията на северна Америка. До 1640 година в Америка се установяват още 16 000 пуритани-бежанци от Англия.

Думата пуритан идва от pure, което значи „чист”, защото са държали за чистотата на Божието Слово. Техните принципи били следните: абсолютно върховенство на Божиите дела над светските, пълна морална чистота в поведението в съответствие с Божието слово, суров начин на живот без развлечения и без охолства, индивидуален прочит и изследване на писанието, всеки вярващ може да застане лично пред Бога без да има нужда от наместници, простота в богослужението, връщане на святия ден от неделя в събота, както е в писанието, отричане от тежката йерархия и едноличната власт в римокатолическата църква.

И така, всички тези откриватели и благовестители буквално занасят благата вест до всички точки на света в рамките на около 200 години. И днес, почти няма място в света, където хората да не са чули благата вест. Мисионерската дейност продължава и до ден днешен, но все повече и повече навлизат характеристиките на последната църква, хладката църква в град Лаодикия.

Наистина можем да твърдим, че църквата днес изключително много прилича на църквата в град Лаодикия по следните признаци:  

Никога преди в историята човечеството не е било толкова богато. Днес, хората имат домове-лукс в сравнение с това в какви домове са живели хората преди поне 100 години. Днес сме заобиколени с всякакви технологични приумици, и технологиите се развиват със светкавична скорост във всяко едно отношение. Днес, и църквите са абсолютно луксозни с всичките технически и технологични предимства на съвремието, и колко лесно човек може да заспи на топлото и уютно кресло в църквата. Християните са богати и независими, нямат нужда от нищо, дори и от Бог, но Господ ги изобличава, че са духовно окаяни, нещастни, сиромаси, слепи и голи. Затворени в черупката на своето добруване, те не се интересуват от погиващият свят, не ги е грижа за нищо, освен за своето благополучие. Господ съветва тези християни да положат усилия да придобият Божието скъпоценно злато – въплътеното Божие Слово – Исус Христос.

Но най-тъжното е, че Господ е вън от църквата и хлопа на вратата на сърцето на всеки човек. В тези последни времена, Господ работи индивидуално с всеки, и който отвори вратата на своето сърце ще получи най-прекрасното преживяване – да вечеря с Господ и Господ с него. На такъв човек, Господ ще открие сърцето си, и ще му изяви велики и тайни неща, които не знае и ще го води в пътя на победата. Слава да е на Бог за надеждата, която ни дава днес!

    Това беше нашия обобщаващ урок върху всичките седем църкви в Откровението на Йоана, втора и трета глава. Интересно е да отбележим, че от тук нататък до края на книгата Откровение повече не се споменава думата „църква”, от което можем да направим извода, както пише в Откровение 4:1 – „Възлез тук”, че църквата бива грабната на този етап, и събитията, които ще се развиват на земята от тук нататък са така наречената „голяма скръб”, в която първият плод – грабнатите –  не участват. В следващия ни урок ще продължим с четвърта глава на Откровението на Йоана – описание на Божият престол на небето.