Глава 2

Храмът й бил едно от 7-те чудеса на древния свят. Сега от този храм е останала само една колона, а тогава е бил 125м дълъг, 65м широк и 18м висок. Имал е 120 колони, всяка от които е била висока 18м. Бил е  покрит с кедрово дърво и вътре е била статуята на Диана, където се е смятало, че е било най-свещеното място. Този храм е бил религиозен, културен и икономически център на града – там била Азиатската банка. И иронично, но било райско място за укриване на престъпници, които могли законно да получат убежище в периметъра на храма.

Икономиката на града силно зависела от продаването на фигури на богинята Диана и нейния храм. За това също знаем и от книгата Деяния на апостолите 19 глава, където се повдига голямо размирие относно Господния път точно по тази причина – златарят Димитри и другите златари, които правели храмчета на дианиното капище и докарвали немалко печалба на занаятчиите, се повдигнали на бунт, защото апостол Павел и неговите съработници учели, че не са богове направените от човешки ръце. Златарите се уплашили, че техният занаят ще изпадне в презрение, повдигнали се на бунт, уловили някои от християните и се спуснали в театъра и викали 2 часа: „Велика е ефеската Диана.“ Но Бог употребява градския писар, който въдворява тишина и изяснява, че тези 

Да видим първо името на града – Смирна. Думата „смирна” се употребява в Библията като смолата на малки трънливи видови дървета от семейство Комифора.

Бог знае всичко. Той знаеше делата им, тяхната скръб и сиромашия. В този богат на блага град, християните бяха в скръб и сиромашия, отхвърлени заради вярата си, нямаха земни богатства и земна радост, живееха в земна скръб и бедност. Но словото продължава: „Но пак си богат.” Как може беден и скръбен човек да е богат? Тук виждаме разликата между земното и духовното. Те бяха духовно богати, имаха благоволението и подкрепата на Бог, Неговата радост и утеха, и Бог беше тяхното богатство. А Бог е най-голямото богатство, имаме ли Бог, имаме всичко. Защото Той е жив и истинен, той чува молитви, избавя от всяка беда, спасява и изцелява, води и показва пътя, снабдява всяка наша нужда от Своето богатство в слава и никога не оставя Своите деца.Римляни 8:31-32  31 И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? 32 Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?

Когато си скръбен и сиромах в светски неща, имаш най-голямото богатство на света – самия Бог. Той е всичко за нас, абсолютно и пълноценно богатство, което включва всичко от начало до край. Който е приел Христос за свой Спасител, е приел най-голямото богатство, което съществува във вселената – изворът на живота и изворът на всяка благост. Ето това е била тайната на издържащите скръб, беднота и гонение християни в град Смирна. Те бяха наранявани физически, но от тях изтичаше благоуханна смирна, те се издигаха като този благоуханен аромат директно пред Божия олтар. Бог има огромно благоволение към тези, които са гонени и хулени поради Христовото име.

Матей 5:11-12  11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; 12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

Виждаме, че когато сме гонени и хулени заради Христовото име, Бог е откъм нас с голямо благоволение и няма нищо против нас, а само утеха, подкрепа и насърчение. Той вижда красотата на верността на душата, а верността е едно от нещата, които Бог най-много цени и богато възнаграждава. Колко е важно да останем верни.

„Как те клеветят ония, които наричат себе си юдейска синагога, а не са, но са сатанинската синагога”. Бог не обръща внимание на това как хората наричат себе си, а какви всъщност са те. За Него няма нищо скрито и Той много добре знае истинската картина. И мнението Му за хората е верно и истинно. И това мнение е най-важното мнение. Ние не трябва да смятаме за важно какво мнение имаме за себе си или какво мнение имат хората за нас, а какво мнение има Бог за нас. Ние може да грешим в мнението си и поради това да се подведем, но трябва да търсим похвалата от Бог и Неговото одобрение, защото:

Псалом 75:7  Hо Бог е съдията; един Той унижава, а другиго издига.

Бог е центърът на всичко и Неговото благоволение е най-желателното нещо, защото Той подрежда и благославя всичко останало в живота ни на тази земя и в живота след смъртта също. Затова няма значение как ни клеветят другите и какво говорят за нас. Бог знае истината и това е важното за нас. Ние не можем да спрем хората да говорят, но можем да сме искрени, честни и верни пред Бога и Той със сигурност забелязва това и ще отсъди справедливо, и ще защити делото ни, и ще направи да се яви правдата ни като светлината.

10 стих  Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота.

„Не бой се от това, което скоро ще пострадаш.” Бог е верен и винаги открива на своите деца, това което ще стане. Тук Той предупреждава за страдание. Но започва с най-важното: „Не бой се от това.” Когато ти си с Господ и Той с теб, няма никаква причина за безпокойство, дори и да има страдания и утеснения. Те всички ще бъдат за наше добро:

Римляни 8:28  Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

Всичко – и скръбта, и сиромашията, и страданието, и изпитанието – всичко. Бог от всичко това прави бисери и диаманти в короната, която един ден ще положи на главата ни.

Яков 1:2-4  2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, 3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. 4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

И същевременно в страданието и изпитанието Бог произвежда нещо чудесно в нас – твърдост и непоколебимост, доверие в Него и още по-дълбоко познаване на Бог, на Неговата сила помощ и подкрепа и това, че Той е мощен избавител от всичко и от всеки. Във всяко изпитание и скръб Бог явява Себе си по нов и прекрасен начин като дъга след буря. Това, което се изисква от нас в такъв момент, е да останем верни до смърт. Да се хванем и държим здраво за Бог докато преминат всички бури, да се скрием в Него. Той ни е обещал, че ще бъде с нас във всичко това:

Псалом 23  1 Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.2 На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда. 3 Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си. 4 Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. 5 Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива. 6 Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.

Ето какво прави добрият Пастир за нас – приготвя пред нас трапеза в присъствието на неприятелите ни. Да, всред страданието Той приготвя за нас трапеза в присъствието на неприятелите. Кой стои на тази трапеза? – ние и Бог. На трапезата се храним и общуваме. Да, и неприятелите са там отстрани, стоят и наблюдават, но слава да е на Бог, че Той приготвя трапезата за нас и от трапезата на Неговата любов и присъствие изобилно ще ядем. А неприятелите един ден ще ги няма, ще остане само трапезата, на която вечно ще се веселим. Но Бог я приготвя всред страданията на тази земя.

В 10-ти стих се казва още, че дяволът ще хвърли в тъмница някои от вярващите и ще имат скръб 10 дни. Но дяволът не може да направи нищо без Бог да е позволил, и Бог е определил срока също. Нищо не е извън Божия контрол. И защо Бог прави всичко това? Вече казахме – за наше добро.

Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота. Верният до смърт получава венеца на живота.

Матея 10:39  Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

Ако намериш живота си в охолство и угаждане на плътта, ще го изгубиш. Но ако изгубиш живота за плътта и удоволствията и страстите, ще намериш истинския живот – животът, който е скрит в Исус Христос, нашият Спасител, а това е истинският живот:

Йоан 10:10  Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.

Изобилен живот, както на тази земя, така и вечността, винаги и навсякъде – в мир, радост, утеха и блаженство. Както венецът на живота, който Бог ще ни даде, никога не повяхва, така и животът, който Бог ни дава в Исус Христос, няма никога да престане, но ще продължава завинаги.

11 стих Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт.

В това послание християните са на смъртно положение, а два пъти получават обещание за живот – първо Бог ще им даде венеца на живота, тоест вечен живот, и тук – че няма да бъдат повредени от втората смърт.

Коя е втората смърт? Първо, коя е първата смърт? Първата смърт e отделянето на тялото от  духа и душата и умирането на тялото. Това е смъртта, която всички преживяват на тази земя. Но при нея умира само тялото, а душата продължава да живее, тя е безсмъртна. Един ден Бог казва, че ще възкреси всички тела, ще ги съедини отново с душата и ще оживеят – всички – първо приелите Христос –  за вечен живот и после неприелите Христос –  за вечно осъждение, и смъртта и адът ще бъдат хвърлени в огненото езеро. Но най-страшното нещо е втората смърт, когато възкръсналите непокаяни бъдат хвърлени в огненото езеро завинаги, вечно отделени от Бога – ето това е втората смърт – вечното отделяне на душата и възкръсналото тяло от Бога в огненото езеро.

Откровение 20:11-15 11 След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.      12 Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е Книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по написаното в книгите. 13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени всеки според делата си. 14 И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт.15 И ако някой не се намери записан в Книгата на живота, той бе хвърлен в огненото езеро.

Това е най-страшната участ, която може да сполети човека, защото там огънят не угасва и червеят не умира, във вечни мъки далече от Бог на любовта и светлината завинаги. Ето от това ужасно нещо няма да бъде повреден всеки, който приеме Спасителя и устои докрай в любовта си и верността си към Него. Колко по-добре е да се прилепим към Бог, да останем с Него и да получим венеца на живота и всички прекрасни неща, които Бог е приготвил за нас, за които ще прочетем  подробно в 21 и 22 глава на Откровението на Йоана.

Но изводът тук е ясен – да устоим верни докрай и наградата ни ще бъде извънредно голяма. И във всичко това не сме сами – Бог е с нас.

Тази църква явно е  устояла и е била верна до смърт, защото от всички останали градове, до които има послания в Откровението на Йоана, само този съществува до ден днешен. Нарича се Измир и е третият по големина град в днешна Турция с население от 3 милиона души.

Послание до църквата

в град Пергам 

               Откровение 2:12-17

В тази глава ще разгледаме посланието на Господ Исус до църквата в град Пергам и ще стигнем до дълбочини в знанието, в които не сме били преди. Въпреки, че тези факти, за които ще говорим, са известни, те са изумителни.

Град Пергам се намира на 70 километра на север от град Смирна и е бил столица на тази част от Римската империя. Към християните в този град, Господ дава на Йоан следното послание:

Откровение на Йоана 2:12-17 12 До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Тоя, Който има двуострия меч: 13 Зная, къде живееш, там гдето е престолът на сатана; и държиш здраво името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее сатана. 14 Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудствуват. 15 Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония, учението на николаитите. 16 Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми. 17 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава.

Никъде в Библията освен тук не се говори за престол на сатана и това не е случайно. Ще разгледаме подробно исторически живота в град Пергам, за да видим защо Господ го е нарекъл така.

Днес от древния град Пергам не е останало почти нищо, освен развалини. Обаче когато апостол Йоан е пишел посланието до църквата в град Пергам, това е бил един от най-влиятелните градове в Римската империя. Той е имал уникално положение, различно от всеки един град, защото е бил политически център и от там са се издавали всичките закони, които са влияели върху цяла Мала Азия. Акрополът в Пергам е съперничил на този в Атина, и библиотеката в този град е била втората по големина в света, след тази в Александрия, Египет. Имало е колекция от над 200 хиляди книги – огромно число във век, когато книгите са се писали и преписвали на ръка, от тук идва дори името пергамент, толкова много този град е бил свързан с книгописането и в края на първи век Пергам е бил процъфтяващ град.

Но Защо книгата Откровение го нарича престолът на сатана? Отговорът ще намерим в развалините от езически храмове в града, защото този град повече от всеки друг се е покланял на сатана чрез всевъзможни идоли. От една страна, той е бил много красив град, но от друга страна той е бил един от най-мрачните и зловещи градове в духовно отношение в цялата Римска империя. Хората в Пергам са били известни като пазители на храмовете в Азия. Самият град имал три храма, посветени на поклонението

вземали жертвата, поставяли са я в бика и тогава са напалвали огромен огън под бика. Дори и всред пламъците, Антипа е умрял молейки се за църквата. Няколко години след това, апостол Йоан написал книгата Откровение, и споменава смъртта на Антипа на това място. Сега в Пергам всичко което е останало е само основата. Днес, храмът на Зевс е на хиляди километри от Пергам – в Берлин. Така нареченият трон на сатана отишъл на показ в берлинския музей наречен със същото име – Пергам – открит през 1930 година, за да вдъхнови един от най-жестоките диктатори, които светът някога е виждал – Хитлер.

подиум, Хитлер хипнотизирал тълпите: „Не всеки един ме вижда и аз не виждам всеки един от вас, но аз ви усещам.” Тогава, хиляди германци се заклевали с това, което те са наричали свята клетва: „Силни пламъци ни държат заедно във вечността, и никой няма да отнеме тази вяра на посветените на Германия.” Същото идолопоклонство както в древен Пергам.Хиляди хора се събирали на трибуната Цепелин в Нюрнберг всеки септември на конгреса на нацистката партия, но най-големият пропаганден филм се появил през 1934 година. Филмът се наричал „Триумф на волята“ и бил пуснат през 1935 година в чест на Хитлер. Всичко, което Хитлер искал хората да знаят за нацистите, било в този филм, който бил показван 12 години наред в Германия. Там Хитлер бил представен като божество, като спасителя на Германия. В началото на филма, той идва от небето, точно като месия, който се спуска от облаците към верните, които го чакат отдолу. Популярността на Хитлер нараснала извънредно много с пускането на филма „Триумф на волята” и следващата година повече от 1 милион германци дошли в Нюрнберг, за да чуят неговата реч. Една вечер на 15 септември 1935 година Хитлер обявил законите на

Нюрнберг. Законът за защита на германската кръв и чест бил предназначен да премахне евреите в Германия. По онова време той е имал много подкрепа отвсякъде и естествено като имаш подкрепа, ти няма открито да кажеш, че ще убиеш евреите в газови камери. Той постепенно направил това с фразата „Крайно решение”, която за пръв път употребява публично. Цитат от речта на Хитлер: „Горчиви оплаквания идват от безброй места, описващи предизвикателното поведение на евреите. Този закон се опитва да намери решение. Ако опитите се провалят, ще бъде необходимо националната социална партия да вземе крайно решение”.Законите на Нюрнберг лишили евреите от техните права като граждани. Крайното решение на Хитлер е познато като холокост, дума, която идва от гръцки и означава „свята, изгоряна животинска жертва.”

През 92 година верният мъченик Антипа умира, като свята изгоряна жертва на олтара на Зевс в Пергам – мястото, което книгата Откровение нарича престолът на сатана. Векове след това, в Нюрнберг в центъра на реконструирания пергамски олтар бронзовият бик бил изместен с подиум и оттам Адолф Хитлер обявява своето крайно решение за света, и този път изгоряната жертва са 6 милиона евреи.

Ето поради всичко това Исус нарича Пергам „там, където е престолът на сатана” и „там където живее сатана”. Защото мястото е било източник на голямо идолопоклонство, което всъщност е поклонение на сатана и както виждаме вдъхновява и поколения след това в идолопоклонство и смъртен грях.

След тези драматични исторически факти ще преминем към самото послание.

12 стих До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Тоя, Който има двуострия меч:

Вече знаем кой е този двуостър меч.

Евреи 4:12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и  Духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

В съда, ако обвиняемият е обявен за невинен, получава бяло камъче, а ако е виновен – черно. А когато почетни гости били канени на вечеря в дома на почетен и богат човек, домакинът им давал бяло камъче със своето име написано на него и това означавало, че гостът може да се ползва с всички привилегии на стопанина в дома – всички слуги да прислугват и изпълняват неговите желания и да има достъп до всяко място, до което има стопанинът. Не направи ли това Бог за нас? Даде ни бялото камъче Исус със Своето име написано на него, за да ни оправдае на съда и за да имаме достъп до Неговото царство и до Неговата слава и до Неговия вечен живот.

Това означават трите подаръка – Исус в теб, Който те оправдава и ти дава достъп до царството Си и вечен живот и то като какво – невяста, която ще седне на престола и ще царува с Него до вечни векове.

Слава да е на Бог за този неизказан дар!

Това беше нашият четвърти урок върху посланието до църквата в град Пергам. Вълнуващи исторически открития и вълнуващи духовни открития. От там, от където беше престолът на сатана, Бог спаси и изведе души, които един ден ще живеят и ще царуват заедно с Него до вечни векове. Не е ли това велика тайна? Но и днес Бог прави това. Отсред престола на сатана Той спасява души и им дава вечен живот. И това, което трябва да правим, е да държим здраво името Му през каквито и времена да преминем.

Послание до църквата

                    в град Тиатир

Откровение 2:18-29

След вълнуващите факти и историческите събития които разгледахме в предишния ни урок относно посланието до църквата в град Пергам, сега в този урок ще разгледаме най-дългото от седемте послания до църквите в мала Азия – до църквата в град Тиатир – 11 стиха. Най-дългото послание е адресирано до църквата в най-малкия и незначителен град от всичките седем, което показва, че дори и да сме малки и незначителни в този свят, Господ има много неща, които иска да ни каже. Както обикновено, първо ще направим исторически обзор на живота в град Тиатир по времето, когато е написано посланието, и след това ще разгледаме самото послание подробно.

Град Тиатир се намира на 60 километра от град Пергам на югоизток. Днес развалините от него се намират в турския град Акхисар. За разлика от другите градове, до които Исус пише, Тиатир не е много политически или религиозно значим град.

Там е имало храм на Аполон – богът на слънцето, което обяснява защо Господ представя Себе Си като Синът на Бога. Само един път в книгата Откровение Исус е наречен Синът на Бога.

Важността на Тиатир е била, че е бил входна врата към Пергам, столицата на Азия. Ако Тиатир се провали, това отваряло път на всеки нашественик. Функцията му в историята е била да се бие и да задържа всеки враг, докато Пергам се приготви да противостои.

Но една отличителна черта, която отличава Тиатир от другите градове е, че е имало много търговски обединения, повече от всеки друг град с такъв размер. Там е имало грънчари, кожари, тъкачи и бронзови занаятчии. Това е било поради пътищата, които са минавали през тук – половината от търговията в света е минавала през този град. Особено известен занаят тук е бил боядисването на платове и вълна за дрехи.

Една от търговките на морави платове от този град е била Лидия, за която се споменава в книгата Деяния на апостолите. Тя е търгувала с тези морави платове чак до град Филипи и е била една от първите повярвали там от проповядването на апостол  Павел във Филипи.

Било е много трудно за търговец да си върши работата, без да принадлежи към някое от тези търговски обединения, наречени гилди. Но да принадлежиш към тези гилди поставяло християните в компромисна позиция, защото така е трябвало да участват в идолопоклонските пиршества на тези гилди.

До църквата в този незначителен град, Йоан е записал строгото предупреждение на Исус за осъждение.

Откровение 2:18-29  18 До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък, и Чиито нозе приличат на лъскава мед: 19 Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите. 20 Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудствуват и да ядат идоложертвено.       21 И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си. 22 Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и ще туря в голяма скръб ония, които прелюбодействуват с нея, ако се не покаят от нейните с тях дела. 23 И чадата й ще убия с мор. И всичките църкви ще познаят, че Аз съм Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му. 24 А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на сатана, казвам: Няма да наложа на вас друг товар; 25 но дръжте онова, което имате, докле дойда. 26 И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, - 27 и той "Ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове", - както и Аз получих от Отца Си. 28 И ще му дам зорницата. 29 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

Тук Исус представя Себе Си като Божия Син, Който има очи като огнен пламък и чиито нозе приличат на лъскава мед. Очи като огнен пламък означава, че осветяват и виждат всичко, дори най-скритите и тъмни неща. От такива очи не може нищо да убегне, както не е убягнало и  това, което е ставало в църквата в град Тиатир. Очите на Господ са видели зад маската на някои християни и изявяват наяве скритото. Това изявяване наяве Господ прави пак от любов, за да можем да осъзнаем своето положение, да се покаем и да се върнем от лошите си пътища. Бог е свят и праведен и на фона на Неговата святост и праведност, и най-малката тъмнина и нечистота се открояват и стават явни. Но това, че Господ ни изобличава и наказва, не значи че иска да ни посрами и че не ни обича. Напротив, точно обратното.

Притчи 3:11-12 11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава, 12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

Очите се намират в най-високата част на тялото, а нозете са в най-ниската част на тялото. Божиите очи виждат всичко в тялото, от главата до петите. Той се интересува от всичко, което става в тялото – както от правилните функции, така и от неправилните. В тази църква има и двете.

19 стих Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите.

В този стих, Господ посочва положителните страни на църквата. Те имат дела, любов, вяра, служение и търпение, и последните им дела са повече от първите, което говори за усъвършенстване и вървене напред в пътя на ученичеството. Да имаш дела от вяра означава, че имаш плод от тази вяра и вярата ти е жива.

Яков 2:14; 17-22 14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. 18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела. 19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят. 20 Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?21 Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?     22 Ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенства вярата.

Връзката вяра-дела е изключително важна, защото както виждаме:

• вярата без дела не може да спасява

• сама по себе си е мъртва

• безплодна е

От делата се усъвършенства вярата, но в Евреи 6:1 пише, че основата е покаяние от мъртви дела и вяра в Бога, което означава, че дела без вяра са мъртви дела, както и вяра без дела е мъртва вяра. За да бъдат живи и двете, те трябва да са здраво свързани, едното без другото не може. Похвалното за християните в Тиатир е било, че последните им дела са били повече от първите, което показва, че делата са усъвършенствали вярата им, тя е растяла, делата също, делата подхранват вярата и вярата подхранва делата. Тези двете раждат любов и служение, а любовта и служението, когато се изпълняват с постоянство, раждат плод търпение.

20 стих Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудствуват и да ядат идоложертвено. 

От тук нататък Господ започва своето изобличение към църквата в град Тиатир. Те имат търпение, както вече видяхме, че Господ ги похвали за това, но Той сега ги укорява, че търпят жената Езавел. Защо едното търпение Господ го похвалва, а другото го укорява? Това означава, че има два различни вида търпение. Първото търпение е добро, защото то е свързано със смирение и постоянство в изпълнение на Божиите думи и повеления. Второто търпение е неприемливо за Господ, защото търпи зли човеци и зли дела. Бихме могли да го наречем примирение. От думите на Господ тук става ясно, че примирението с греха не е правилно нещо. Както ако търпим плевелите в градината те ще пораснат и ще заглушат доброто семе, така и ако търпим греха, той ще порасне  и ще заглуши доброто семе. Грях и зло в живота ни не трябва никога да се търпят, а трябва да се изкоренят, докато са още малки и не са причинили голяма щета и беда.

Коя е жената Езавел? В Стария Завет, в Трета Книга на Царете се говори за съпругата на цар Ахав, която се нарича Езавел. Тя беше езичничка, и служеше на езическия бог Ваал. Под нейно влияние целият Израил съгрешаваше, като служеха на нейния бог и по този начин навлякоха проклятие върху себе си и самият цар върху себе си. Тя гонеше и убиваше Господните пророци най-жестоко, дори пророк Илия се изплаши и побягна от нея, но Бог я наказа и я хвърлиха през прозореца, и  тя падна и умря, и кучетата я изядоха. От там нататък, когато името Езавел се споменава, то винаги е свързано с нечестива жена, която вкарва хората в греха на идолопоклонство и блудство, и всякакви други грехове. Дали жената Езавел в това послание е реален човек със същото име, или е символично употребено име, идващо от делата и характера на жената Езавел в Стария Завет, не знаем, но делата и характерът на жената, описана в това послание приличат изключително много на делата и характера на жената Езавел от Стария завет. Може обаче да приемем, че николаитите, Ваалам и Езавел са просто символични имена на цели системи, ценности и дела. Специфично в това послание, отново както в предишните, става дума за идоложертвено и блудство.

21 стих И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.

Господ е дал време на Езавел да се покае, но тя не е искала да се покае за блудството си. Физическото блудство и духовното блудство са свързани, както и духовната вярност и физическата вярност са свързани. Характерът на Бог и Неговите служители е, че те са верни както духовно, така и физически. Характерът на сатана и неговите служители е, че те не са верни както духовно, така и физически. Когато човек е бил във властта на сатана и е ходел в неговите пътища, той не е бил верен на Бог, но като се е покаял и се е върнал към Бог, Той прощава всичкото неверие и невярност, и му дава шанс за ново начало. От тук нататък, Бог иска вече да сме верни и да служим само на Него. Ако някой някога се върне назад и отстъпи от Господ както жената Езавел, Бог дава шанс и време за покаяние. И тук важният момент е човекът да иска да се покае. Ако иска и се покае, Бог ще заличи греховете и пак ще даде шанс и ново начало. Но, ако както Езавел, не иска да се покае от блудството и отстъплението си, тогава Бог има страшен съд над такъв човек.

22 и 23 стих 22 Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и ще туря в голяма скръб ония, които прелюбодействуват с нея, ако се не покаят от нейните с тях дела. 23 И чадата й ще убия с мор. И всичките църкви ще познаят, че Аз съм Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му.

Съдът над Езавел, ако не иска да се покае е страшен – болнично легло за нея, голяма скръб за прелюбодействащите с нея, и убиване на чадата й с мор. Това са страшни осъждения. Болест, скръб и мор могат да бъдат Божия съд и осъждение за духовно и физическо блудство. Духовното блудство е, когато човек служи на други богове освен на Господ. Християните днес може да си помислят, че вече рядко някой християнин би се поклонил на образ на теле или човек, въпреки че има такива, които и това правят, но трябва да бъдем внимателни относно идолите в сърцата на християните, които не се изобразяват по такъв ясен начин – земни блага, бизнес, кариера, образование, семейство, развлечения и забавления. Някои от тези неща са ясни, че могат да подведат към грях, а останалите звучат добре и нормално, но всяко нещо, което застава на първо място пред Бог, колкото и да е добро, се превръща в идол. Ако човек упорито ходи в своето идолопоклонство и не се покайва, когато Бог го изобличава, че прави това, скоро ще стигне до Божия съд и осъждение – болест, скръб и мор. Колко е важно за нас да послушаме Божието изобличение и да се покаем, отколкото да понесем такива неща. Ето как се потвърждава стихът, че Бог изобличава ония, които люби, за да могат да се покаят, и да не ги накаже. Това е Божията любов към нас.

Тук ни прави впечатление обаче, че Бог не наказва само жената Езавел, а и всички, които имат нещо общо с нея. Ние не трябва да имаме нищо общо с греха, и с тези, които ни подстрекават да го извършваме.

24 и 25 стих 24 А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на сатана, казвам: Няма да наложа на вас друг товар;      25 но дръжте онова, което имате, докато дойда.

„А на останалите в Тиатир,” казва Господ, „които не държат това учение, и не са познали дълбоките работи на сатана,” Бог няма да наложи друг товар. Това означава, че в Тиатир, както във всяка църква, има хора, които наистина странят от сатана и от неговите дела. Тях Бог насърчава да държат това, което имат докрай.

Но колко е опасно човек да се докосва до делата на сатана, и още по-опасно, да познава дълбоките работи на сатана. Ние не трябва да се занимаваме с познаване на сатана и неговите дела, а трябва да се занимаваме с познаване на Бог, Неговото слово и Неговите дела. Неминуемо в битката ние ще опознаем какво представлява врагът, но това е само, за да бъдем бдителни и предпазливи, но който желае да се замесва в дълбоките и тъмни дела на сатана, ще се озове в голяма заблуда и в много крив път. Не трябва дори да проявяваме интерес към сатанинските дела, защото те винаги са зли и са в наш ущърб.

Когато в църквата или около нас има такива, които поддържат учението на Езавел и познават дълбините на сатана, Бог не налага друг товар, освен това да държим здраво това, което имаме, докато дойде Господ.

26-29 стих 26 И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, - 27 и той "Ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове", -както и Аз получих от Отца Си.28 И ще му дам зорницата. 29 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

В тези стихове този път четем, че на който победи, но и пази докрай Божиите дела, на него ще се дадат обещаните награди. Тук има победа плюс опазване на Божиите дела. Обещани са следните награди:

• власт над народите, както Исус получи власт от Отца Си

• управляване на народите с железен жезъл

• те ще се строшат като грънчарски съдове

• зорницата

Към тази църква виждаме, че подаръците са четири, и пак изглеждат необичайни и странни. Но с Божията помощ ще видим, че в тези подаръци е скрито голямо благословение. Исус ще даде власт над народите на този, който победи, да ги управлява с железен жезъл и те ще се строшат като грънчарски съдове. Още в книгата Битие, Бог даде власт на Адам и Ева над цялото творение.

Битие 1:28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

Цялата власт на земята, Бог я даде на Адам и Ева, които бяха венеца на Неговото творение, но сатана дойде с хитрост и ги излъга, и открадна тази власт от тях, и така човечеството падна под властта на сатана и цялото творение съвкупно въздиша и се мъчи досега, както пише в Римляни 8:22, и с тази власт която сатана открадна, той мами и краде човеци, за да ги отведе с него в ада. Но в този стих четем, че на който победи, Бог ще даде власт над народите, не само над творението, но и над човеците като част от творението. С тази власт, победителите ще управляват с железен жезъл. Желязото символизира ред и дисциплина.

Притчи 23:13-14  13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.14 Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

При Бог, освен че има огромна любов, има ред и дисциплина, и когато Божиите чада не слушат, Бог прилага своята дисциплина с една единствена цел – да ги отвърне от ада. Само ако си представим в света да имаше дисциплина и всички да четяха и да се покоряваха на Божието Слово, колко удобно щеше да се живее в света. Но всичко това може да го разгледаме и в следния смисъл: Бог дава на човек да се роди. Когато приеме Исус за личен Спасител, Бог му връща властта, която му е била отнета от сатана, а това, че един ден народите ще се строшат като грънчарски съд, символизира умирането на плътското тяло, в което живеем сега, то е като глинен съд, който един ден така или иначе от всички железни удари ще се строши. Но слава да е на Бог за последната част от подаръка – Зорницата.

Зорница се нарича звездата, която изгрява сутрин в здрача преди слънцето в ранната зора. Две планети и една звезда изгряват по този начин. В най-горещата част от годината – от средата на юли до края на август, звездата, която се вижда като вечерницата и зорницата е звездата Сириус – най-ярката звезда на небосклона. Тази звезда залязва след слънцето вечер. През нощта слънцето и звездата разменят позициите си и сутринта на изток първо изгрява звездата, и се нарича зорница или светлата утринна звезда. След нея изгрява слънцето, но на определени места тя може да се вижда с невъоръжено око доста време, след като е изгряло слънцето. През останалата част от годината, зорницата и вечерницата са или планетата Меркурий, или планетата Венера. Меркурий е най-близката до слънцето планета, и поради своя химичен състав отразява толкова ярко слънчевата светлина, че блести по-ярко от останалите звезди на небосклона. Тя се вижда като вечерница или като зорница само няколко седмици в годината.

Венера е следващата планета след Меркурий, и поради химичния състав на своята атмосфера, също отразява слънчевата светлина и свети повече от всичките останали звезди на небосклона в своя период от годината. Изгряването и залязването на Венера говори за раждането, смъртта и възкресението на нашия Господ Исус Христос. Да погледнем диаграмата вдясно. Слънцето е в средата, земята е отдолу и големият пръстен е нейната орбита около слънцето, а вътрешният пръстен е орбитата на Венера. Когато Венера е в горната част, тоест зад слънцето, тя не се вижда, защото е засенчена от ярката светлина на слънцето. Тя се движи по посока обратна на часовниковата стрелка. Нейното появяване започва от позиция 3 горе вляво. Там тя започва да се забелязва съвсем слабо. Приближавайки надолу към земята, тя увеличава своята яркост и достига силата си в позиция 4. Яркостта й продължава до позиция 5 и изведнъж изчезва за 8 дни, защото застава между слънцето и земята и изведнъж отново се появява на хоризонта в позиция 6 и достига силата на яркостта си в позиция 7. Позиция 1 е интересна с това, че от там има 90 дни до повторното й раждане преди да изчезне отново в позиция 2. Както казва Псалом 19:1: „Небесата разказват славата Божия  и просторът известява делото на ръцете Му,“ тук виждаме раждането на Исус, яркостта и блясъка на Неговото служение, смъртта Му и славното Му възкресение, след което Той отива отново във вечността, откъдето е дошъл.Интересното е, че тези три небесни тела се виждат като зорница и вечерница, когато което да е от тях свети най-ярко на небосклона. Коя е тази зорница, която е три, а пък е едно?

Откровение 22:16 Аз, Исус, изпратих ангела Си, за да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда.

Рикаещият лъв обикаля търсейки кого да погълне, но лъвът от Юда обикаля, за да спасява и да избавя, и да съсипе делата на рикаещия лъв. Змията в Битие се яви, за да измами и да открадне, но змията в Изход погълна всички змии, и погълна смъртта победоносно. Така че, когато си в беда, и срещу тебе е рикаещият лъв, извикай към Лъва от Юда, и Той ще те  избави и спаси. Когато срещу теб се е изправила страшна змия от змиите на сатана, която е дошла да открадне, да заколи и да погуби, изпрати истинската змия, която да я погълне. И когато падналата деница син на зората дойде и желае да те събори и ти да паднеш, обърни поглед към истинската светла утринна звезда и тя ще те вдигне и укрепи, и ще те направи ярко да грееш. Грънчарските съдове ще се строшат, но слава да е на Бог за светлата утринна звезда, защото ще погълне смъртта победоносно, и всички вярващи в Христа ще възкръснат за вечен живот завинаги. Слава да е на Бог за този неизказан дар!