Глава 20

Хилядагодишното царство и големият бял престол

Откровение 20 глава

Предстои ни да разгледаме една глава с основополагащи истини. В нея ще прочетем за царуването на Христос на земята, за последната и окончателна битка на земята, ще видим края на сатана и съда на мъртвите човеци пред големия бял престол. Нека да разгледаме всички тези неща най-внимателно и подробно.

1 стих И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига.

Тук отново виждаме ангел, който слиза от небето и държи в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. От 1 глава 18 стих знаем, че Исус има ключовете на смъртта и на ада. И ето сега Той е дал ключа на бездната на ангела и една голяма верига, и да видим за какво му са те.

2 и 3 стих 2 Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години, 3 и, като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.

Ето за какво са на ангела ключът на бездната и голямата верига – за да улови змея, който е старовременната змия, тоест дяволът и сатана. Думата „дявол“ е от гръцки произход, а „сатана“ – от староеврейски, и двете означават "противник". Той е противник на Бога, на човеците и на всичко добро, и е олицетворение на злото, затова е сравнен със змей и със змия, които образи символизират зло. Този ангел връзва дявола за хиляда години с веригата, която държи, хвърля го в бездната, заключва и запечатва над него. Дяволът е толкова вреден, че трябва да се върже, да се ограничи, да не може да движи ръцете и нозете, и така вързан е хвърлен в бездната, а там е заключен и на всичкото отгоре запечатан. Ето това се казва пълна сигурност, най-големи предпазни мерки относно това голямо зло –  вързан, и то с верига, не с въже, хвърлен в бездната, заключен и накрая запечатан. Такава сигурност се предприема спрямо най-опасните престъпници. И защо е всичко това? – за да не мами вече народите преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.

4 стих И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.

Йоан вижда престоли и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят. Кои са тези? Отговорът е в Лука 22:28-30:

Лука 22:28-30 28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни. 29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас, 30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

Това обещание Господ дава на всички, които устоят с Него в Неговите изпитания, и сега Той го изпълнява. След това Йоан вижда души, които оживяват и царуват с Христос хиляда години. Кои са тези души? Тук пише, че са тези, които са били обезглавени поради свидетелствуването си за Исус и поради Божието слово, и ония, които не са се поклонили на звяра, нито на образа му и не са приели белега на челото или на ръката си. Това са две категории: 1. Обезглавени за Христос и 2. Неприели белега на звяра и не са се поклонили на него. Втората категория е ясно кои са и откъде са – става дума за спасените от времето на царуването и управлението на антихриста, но първата категория е озадачаваща. Защо пише само обезглавените? Дали това буквално значи така, защото ако беше буквално то автоматично изключва Стефан, първият мъченик, който не беше обезглавен, а беше убит с камъни, Петър, който също не беше обезглавен, а разпънат като Исус на кръст, само че с главата надолу по исторически сведения, самият Йоан, който пише това откровение, защото той умира от естествена смърт на повече от сто години, и безброй много мъченици, включително до ден днешен, които са застрелвани, обесвани, изгаряни, отравяни и всякакви други мъчения различни от обезглавяване. Дали те са по-недостойни от обезглавените? Със сигурност не е така. И дали Йоан като е умрял от естествена смърт означава, че не е бил мъченик за Христос? Това също не е така. Какво тогава означава, че тези, които са били обезглавени за Христос са оживели? Главата е най-горната част на човешкото тяло и е свързана с неговото достойнство, и да бъдеш обезглавен за Христа означава да бъдеш отхвърлен за Христа, презрян, охулен, поруган, понякога и убит. И всичко това означава да отрежат твоето достойнство и твоята гордост човешка, а това го е преживял всеки един християнин, дори до ден днешен, когато много християни живеят в мирни страни, където няма гонение, но абсолютно всеки един християнин в живота си е претърпял отхвърляне, презрение или гонение заради своя Спасител Христос. Може да е било политическо, религиозно, може да е било в обществото или колегите, или дори семейството, но в живота на всеки истински християнин присъства това " обезглавяване". Такъв християнин няма собствена глава, защото главата му е Христос и няма слава на земята, защото неговата слава е Христос, няма гордост, а само смирение и радост в Спасителя. Така че, в първата категория влизат всички християни, които нямат собствена глава, а главата им е Христос, включително и ти и аз. Те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.

В тази глава фразата „хиляда години“ се споменава 6 пъти, а да се повтори едно нещо толкова много пъти означава, че е твърде важно. В останалата част на Библията фразата хиляда години е спомената само 3 пъти – двойно по-малко в цялата останала част на Библията, отколкото само в една единствена глава 20, което означава, че тук това е ключова фраза, и е така нареченото хилядагодишно царство на Христос или още Милениум. Някои тълкуватели на Библията казват, че това може да не е фиксиран период, тъй като във 2 Петрово 3:8 пише, че за Господ един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден. Но фактът, че фразата е употребена по един и същи начин 6 пъти е достатъчен, за да ни убеди, че става дума за точно толкова голям период. Защо точно хиляда години? Защо сатана е царувал толкова много хиляди години на земята, а Христос само хиляда години? Първо, за да се сбъдне това, което е било пророкувано в Откровение 11:15 стих, че Световното царство стана царство на Господ и на Неговия Христос и Той ще царува до вечни векове. На този етап Господ изпълнява първата част – че Световното царство, царството на земята, в крайна сметка става Негово. А това, че ще царува вечно също се изпълнява, което ще видим в следващата глава. Второ, за да покаже на жителите на земята какво значи да царува Той и какво значи да царува сатана.

Какви ще бъдат характеристиките на царуването на Христос и на Неговото царство? Това ще бъде уникален период във всяко едно отношение. Първо, сатана ще бъде вързан и хвърлен в бездната и това означава липса на тъмната сила. Липсата на тъмната сила от своя страна означава липса на зло, липса на бунт, на война, на съблазън, на грях и на болест. Това е голямо благословение и голям шанс за живеещите на земята да вкусят безпрепятствено от Божиите благословения. От друга страна, интересен е и фактът, че на земята ще живеят както възкръсналите християни, така и физическите хора останали след голямата скръб, тоест ще има съвместно съжителство на възкръснали живи с биологично живи, което дава огромен шанс на биологично живите да видят с очите си благословението от това да приемеш Христос, защото възкръсналите са нетленни, те никога не умират, при тях няма болест, няма и смърт, те са с прославено тяло. Те имат шанс също да видят възкръсналия Христос и Неговото царуване и Неговия характер, и то всичко това без смущението на ума, което сатана причинява. Но някой може да каже, че умовете им са вече достатъчно обременени от всичкото зло, което са видели, от всичко описано в предишните глави досега, и можем да си представим на този етап земята в какво състояние е оставена след Божия съд на нея, след всичките катаклизми, които се случиха и бедствия върху придодата и човеците. Но да видим влиянието на идването на Христос върху земята.

Исая 35:1-7 стих 1 Пустото и безводното място ще се развеселят, И пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем. 2 Ще цъфти изобилно, и ще се развесели дори с радост и песни; Ще се даде на нея славата на Ливан, Превъзходството на Кармил и Сарод; Те ще видят славата Господна, Величието на нашия Бог. 3 Укрепете немощните ръце, И утвърдете ослабналите колена. 4 Кажете на ония, които са с уплашено сърце; Укрепете се! не бойте се! Ето вашият Бог! Възмездието ще дойде с Божие въздаяние: Той ще дойде и ще ви избави. 5 Тогава очите на слепите ще се отворят, И ушите на глухите ще се отпушат,

6 Тогава куцият ще скача като елен, И езикът на немия ще пее; Защото в пустата земя ще избликнат води, И потоци в пустинята. 7 Нажеженият пясък ще стане езеро, И жадната земя водни извори; В заселището, гдето лежаха чакалите, Ще има зеленина с тръстика и рогоз.

Ето това ще се случи – пустинята ще цъфне като крем и ще цъфти изобилно. От властването на сатана чрез антихриста и Божия съд над земята със сигурност земята е оставена в пагубно състояние, но Христос ще я възстанови в състояние, в което не е била никога досега. Освен това, Той ще възстанови здравето на хората и отново ще бликнат води и потоци и земята ще стане красива както когато Бог я сътвори. Колко ще живеят хората?

Исая 65:20 стих Там не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни, Нито старец, който да не е изпълнил дните си; Защото дете ще умре стогодишният, А грешник ако умре стогодишен ще бъде считан за проклет.

От тук разбираме, че бебета и деца няма да умират. Всички ще изпълват всичкото число на дните си, а колко ще бъде то? Стогодишният ще се счита за дете, и ако някой умре на сто години ще бъде считан за проклет, тоест продължителността на живота драстично ще се увеличи. Цялата земя, дори и животните ще живеят в пълен мир и разбирателство, както четем в следния стих:

Исая 65:25 Вълкът и Агнето ще пасат заедно, И лъвът ще яде слама както вола, И храна на змията ще бъде пръстта. Не ще повреждат нито ще погубват В цялата Ми света планина, казва Господ.

По цялата земя ще настъпи мир и няма да има нужда от оръжия, а всички ще се трудят в мир.

Исая 2:4 Бог ще съди между народите, И ще решава между много племена; И те ще изковат ножовете си на палешници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да дигне нож, Нито ще се учат вече на война.

Христос ще бъде уникален управител с най-прекрасните характеристики, както четем в следните стихове:

Исая 42:1-4 стих 1 Ето Моят служител, когото подкрепявам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите. 2 Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, Нито ще го направи да се чуе навън. 3 Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси; Ще постави правосъдие според истината. 4 Няма да ослабне нито да се съкруши Догдето установи правосъдие на земята; И островите ще очакват неговата поука.

И понеже правдата Му няма да има край, ето как още следните стихове допълват прекрасната картина на Христовото царуване на земята.

Исая 11:5-9 стих 5 Правдата ще бъде пояс на кръста му, И верността пояс на хълбоците му. 6 Вълкът ще живее с Агнето, Рисът ще си почива с ярето, Телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно; И малко дете ще ги води. 7 Кравата и мечката ще пасат заедно; Малките им ще си почиват задружно; И лъвът ще яде слама както вола. 8 Сучещо дете ще играе над дупката на аспида; И отбито дете ще туря ръката си в гнездото на ехидна. 9 Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми света планина; Защото земята ще се изпълни със знание за Господа Както водите покриват дъното на морето.

5 стих Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.

Кои са тези мъртви, които не са оживели, докато не свършиха хилядата години, и кое е първото възкресение? Първото възкресение вече бе описано в предишния 4 стих – това е възкресението на всички християни, които възкръснаха да царуват с Христос, включително и на тези, които ще умрат по време на Милениума и са вярващи християни, а второто възкресение е възкресението на всичките невярващи и отхвърлили Христос, които директно след своето възкресение ще застанат пред големия бял престол да бъдат съдени, както ще прочетем по-нататък. Всичко това става ясно от следващия стих.

6 стих Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.

Това блаженство означава, че който участва в първото възкресение, тоест във възкресението на вярващите християни, над него няма да има сила втората смърт. Коя е първата и коя е втората смърт? Първата смърт е плътската смърт на физическото тяло, а втората смърт е духовната смърт – вечното отделяне на духа, душата и тялото от Бога в огненото езеро, това е най-страшната смърт. Затова, тези, които участват в първото възкресение, са блажени, защото това означава, че първо са спасени, второ – няма да бъдат повредени от втората смърт, трето – ще бъдат свещеници на Бога и на Христа и четвърто –  ще царуват с Христа хиляда години.

7 стих И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си,

Тук четем, че като се свършат хилядата години сатана ще бъде пуснат от тъмницата си. И наистина той беше уловен като престъпник и хвърлен в тъмницата, а сега ще бъде пуснат. Защо Бог решава да направи това и какво е правил сатана в тъмницата хиляда години? В следващия стих виждаме какво е правил: измислял е най-големия си план как последно да измами човеците.

8 стих и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната, - чието число е като морския пясък.

Ето за какво излиза сатана от тъмницата – за да мами народите от четирите краища на земята, тоест от четирите посоки – изток, запад, север и юг, което включва всички народи без изключение. Ето такъв е пъкленият план на сатана – да измами всички народи. Интересни тук са думите „Гога и Магога.“ Магог е споменат още в Битие 10:2 и той е внук на Ной и неговото потомство се заселва на север, тоест Магог е преобраз на северните народи – на север от Израел. Гог е противоположното на Магог и означава южните народи, и пак означава всички народи – на изток, на запад, на север и на юг. Всички тези народи са прицел на сатана да ги измами, и това е неговата последна измама – да ги събере на война, да обиколят стана на светиите и обичния град. Това е последната измама на сатана, започвайки от първата, когато измами Адам и Ева, това е последната – да измами народите. Удивително е как народите позволяват да бъдат измамени, да излязат на такава война, чийто изход е абсолютно предсказуем. Необяснимо е как може да си помислят народите, които са физически живи на тази земя, че ще воюват срещу възкръсналите светии, които също живеят и царуват на тази земя, обаче във възкръснали и прославени тела, които не умират повече и Христос, който опознаха толкова добре за хиляда години, че е Цар на царете и Господ на господарите, че ще победят. Войната е абсолютно неравностойна – смъртни човеци да се бият срещу безсмъртни и срещу най-великия цар. Това и едно дете би преценило, че е толкова неравностойна война, че изобщо не трябва дори и да си помисли за такова действие, защото изходът е абсолютно ясен от самото начало, че ще бъде победа за безсмъртните с водач Царя на царете и пълен крах и провал за смъртните с водач победеният сатана. Абсолютно нелогично е един разумен човек, колкото и да не разбира от война, да прецени, че това е крайно неравностойна позиция. Но от тук можем да си направим извода какъв голям измамник е сатана, след като успява да ги измами да направят това, и какви ли лъжи и примамки е измислял хиляда години в тъмницата, за да успее да измами така целия свят. А какво да кажем тогава за човеците - колко са наивни и неразумни. Затова Божието слово правилно ни съветва в Притчи 3:5, където казва: „Уповай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.“ Затова трябва да имаме страх от Господа, защото ето колко малко е човешкият разум и човешката мъдрост – човек не може да прецени и най-елементарни неща и колко лесно може да изпадне в заблуда. Дори и в зората на творението също не беше логично Ева да яде точно от този плод. Ако беше съвсем малко разумно помислила щеше да прецени в какъв голям нейн ущърб е да яде от това дърво, при условие че има толкова много дървета и при наличието на дървото на живота, от което щеше да е в нейна полза да яде и което не беше забранено, за разлика от другото дърво, но тя повярва на нелогичните лъжи на сатана и съгреши, защото сатана е твърде хитър, за разлика от човеците, които не могат да се мерят с неговия интелект, но пък затова Бог ни е дал словото и ни е казал, че имаме ум Христов, и с Божието слово и с ума Христов ставаме далеч по-мъдри и разумни от сатана и ще можем лесно да уловим и разпознаем неговите измами и лъжи и да се пазим от тях. Колко трезвени и будни трябва да бъдем и да изпитваме всичко.

Но виждаме, че сатана е такъв изкусен измамник и лъжец, че успява да измами народите и да ги събере на война. И не само това, той успява да измами човеци, чието число е като морския пясък. Защо Бог позволи да бъдат измамени толкова много човеци? Защо не изпрати някой орел или ангел отново да вика от небето, че това е измама, а ги остави да бъдат измамени? Ами те имаха пред очите си Самия Христос и всички спасени. Те видяха за хиляда години какво направи Христос от една абсолютно разрушена и обезобразена земя, как тя цъфна като крем, как всички живееха мирно и спокойно дълги години, и имаше мир и благоденствие и изцеление за всички, и въпреки всичко, което са видели и разбрали за цели хиляда години, те отново се подмамват по лъжите и измамите на сатана и тръгват след него. Какво да кажем тогава за човека? – срам и позор и пълна неблагодарност. След всичко, което Господ е направил за човеците те пак да тръгнат след сатана и неговата измама, е вече равносилно на това, че те самите обричат себе си, какво повече да се направи за тях? Така и става, както четем в следващия стих.

9 стих И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от [Бога из] небето, та ги изпояде.

Както и можеше да се предположи от самото начало, така и излиза, че войната въпреки огромното число на воюващите, е с абсолютно отрицателен изход за тях – огън пада от Бога от небето и ги изпояжда. Интересно как не предположиха това от самото начало. Но тук е вече твърде късно и това е краят на човеците, които не приеха Христос. В следващия стих виждаме съдбата на техния водач – дяволът.

10 стих И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.

Ето сега първите заселници на огненото езеро. Първо бяха антихристът и лъжепророкът, след хиляда години – дяволът. Тези тримата са първите хвърлени в огненото езеро, което гори с жупел, тоест сяра и в предишната ни глава ние вече обяснихме как изглежда това езеро. Когато се запали сяра тя се разтопява и става кървавочервена течност и ако има достатъчно кислород и се възпламени, гори със син пламък, но дори и да не е в силата на пламъка си тя овъглява всичко, което се доближи до нея. Сярата гори с упорит огън, който лесно не угасва. И Господ Исус казва, че червеят им не умира и огънят не угасва. А кой е този червей, който не умира? Ако червей се окаже в това езеро той също ще изгори като всичко останало, поставено в него, което говори ясно, че не става дума за физически червей, а за съвестта в човека, която гризе като червей. И съвестта на хвърлените в огненото езеро ще ги гризе вечно за всичко, което са сторили и непрекъснато ще им го напомня и показва, за да го преживяват отново и отново и да се измъчват от всеки грях и всяко зло, което за извършили, защото не са приели прошката от Бог чрез изкупителната жертва на Христос.

Ето това е краят на сатана и на злото и на неговите двама най-приближени. Той беше горд и искаше да властва и да царува, а сега вместо власт му се дават мъки денем и нощем до вечни векове.

Какво става с всички, върху които падна огън и ги пояде, които бяха като морския пясък и отидоха да воюват против светиите и обичния град, който е разбира се Ерусалим? Няма нужда прахът им и останките им да бъдат положени в гробища, защото веднага настъпва второто възкресение – възкресението на невярващите, които не са приели Христовата жертва. Те също възкръсват и също няма повече да умрат, но да видим за какъв живот ще става въпрос. От тук виждаме, че абсолютно всички човеци един ден ще възкръснат без значение дали искат или не искат и без значение дали вярват, или не вярват в това. Човекът е създаден вечен и ще бъде вечен, но докато при първото възкресение вярващите християни възкръсват за вечен живот на радост и благословение в Господ, тези, които участват във второто възкресение възкръсват за съд и осъждение, както четем в следващите стихове и както ще разгледаме в следващия ни видео урок.

Дотук разгледахме една немалка част от изключително важни за нас неща: затварянето на сатана в бездната за хиляда години, хилядагодиншното царуване на Христос и последната битка на земята. Оттук нататък ще научим за деня Господен, така нареченият Съден ден. Звучи страшно. И описанието му също е страшно:

11 стих След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.

Тук Йоан вижда голям бял престол. Това не е същият престол, който Йоан видя в Откровение 4 глава, а е съдебен престол. Той е бял, защото белият цвят символизира чистота, святост и праведност, тоест съдът, който ще се извъшрва тук, е чист, свят и праведен. Кой седи на този престол? Тук не е казано, но Библията ясно казва кой ще съди. Нека да видим тези два стиха от Новия Завет Матея 25:31 и Йоана 5:22 и 23

Матея 25:31 А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.

Йоана 5:22 и 23 стих 22 Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички, 23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

Тези два стиха ясно показват кой ще съди – това е Исус Христос. И даже Исус пояснява защо Той ще съди – за да почитат всички Сина, както почитат Отца, защото който не почита Сина не почита Отца, който Го е пратил. И ето сега сцената: голям бял престол и на него седи Исус Христос, този път не като заклано Агне, а като съдия над целия свят, и този съдийски престол със съдията на него е толкова страшен, че от Неговото лице побягнаха земята и небето и не се намери място за тях. Да побягнат означава да избягат с голяма скорост в посока обратна на този, от когото се страхуват. Но във 2 Петрово 3:7 и 10 стих пише друго:

2 Петрово 3:7 и 10 стих 7 Така със същото слово, и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите човеци. 10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изгорят.

Тук пише, че земята ще изгори. Има ли противоречие? Няма никакво противоречие. Да си спомним какво ставаше с астероида, когато навлезе в атмосферата на земята: той се движи толкова бързо и същевременно изгаря и изчезва. По същия начин земята, като побегне, ще се възпламени, ще изгори и от нея няма да остане нищо, а само дим, който ще се разсее и наистина няма да има място, в което да се намери земята. Следващият стих звучи страшно.

12 стих Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е Книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.

Това е страшна сцена – земята и небето вече ги няма, мъртвите са възкръснали и изведнъж всички се озовават на едно напълно непознато място в страшна ситуация – пред съдебния престол на Христос извън земята, нищо познато наоколо, а всеки човек в пълно съзнание и в страшно очакване. Може да си представим какво напрежение цари и какво страшно предчувствие за тези, които ще бъдат съдени. Но нека първо да уточним кои ще бъдат съдени. Да, наистина всички ще застанат пред Христовото съдилище, но да видим кои ще бъдат съдени. Да прочетем отново Матея 25 глава, но този път от 31-33 стих.

Матея 25:31-33 стих 31 А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. 32 И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите; 33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.

От тук става ясно, че всички ще застанат пред Христовото съдилище и Той ще отлъчи овцете и козите, тоест вярващите християни от невярващите нехристияни. Вярващите ще ги постави от дясната страна, а невярващите – от лявата. Оттук нататък за вярващите важат следните стихове:

Йоан 5:24-29 стих 24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. 25 Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят. 26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си; 27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син. 28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, 29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

Ето това се случва с тези, които са приели Христос и вярват в Него – те преминават от смърт в живот и няма да бъдат съдени. Христос ги отделя отдясно и те преминават в живот директно без да минат през съд. Те са оправдани преди въобще да стигнат до съдилището. А това е, което сполетява козите от лявата страна, както вече четохме в този пасаж: те възкръсват за осъждане, а и още ето какво пише в Йоана 3:18:

Йоан 3:18 стих Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

Така че, тези, които ще бъдат съдени пред големия бял престол по делата написани в книгите, са тези, които не са повярвали, а останалите, които бяха отделени отдясно са вярващите, които не отиват на съд, а са преминали от смърт в живот и имената им са записани в Книгата на живота. А останалите ще бъдат най-подробно съдени за всяко дело, което са извършили, защото с техните дела са изписани цели книги и няма нищо скрито от съдията. Можем да си представим в каква ужасна ситуация ще се намират пред всичките човеци, пред всички ангели, пред самия Бог, пред цялата вселена да им четат от книгите делата и всички да слушат. Какъв срам и какво отчайващо положение! Колко по-добре е да се покаем и изобщо никога да не стигнем до такова положение!

Как така всички мъртви бяха съдени според делата им по написаното в книгите? Това са безброй хора от началото на света до края на света, а в Библията това е наречен съдният ден. Как може да се разгледа делото на всеки един и да се прочетат всичките му дела като хората са толкова много и делата им също. Но в Библията пише в Еклисиаст 3:17, че у Бог има време за всяко нещо и за всяко дело. Така че, съдния ден ще бъде съден ден, без значение колко дълго ще продължи. За Бог времето няма значение.

13 стих И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.

Този стих е пълен с трудни въпроси. Как така морето предаде мъртвите, които бяха в него? Нали вече в 11 стих видяхме, че земята и небето побягнаха от лицето на седящия на престола. Морето не може да остане без земята. Как така смъртта и адът също предадоха мъртвите, които бяха в тях? Това, което всъщност става в тези стихове, е, че първо Бог дава резултата, а след това обяснява как е станало това. Но хронологически, нещата са станали по следния начин: първо земята предава мъртвите, които са в нея. Това не е споменато директно тук, но Исус го казва в Йоана 5:28, където пише, че иде час, когато всички които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще възкръснат. Второ, морето предава мъртвите. То вече е споменато тука. Това ни изглежда невъзможно, но Бог е в състояние да събере всеки орган, всяка частица, дори и всяка молекула на човека, за да възкръсне той.  Тези двете предават физическите тела на човеците, а смъртта и адът предават душите на умрелите, за да възкръснат с душа и тяло. Тук смъртта е спомената освен ада, защото тя е виновна, за да умре човека и от нея Господ изисква умрелите, а в следващия стих има още по-трудни въпроси:

14 стих И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това – присъдата за в огненото езеро – е втората смърт.

Как така смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро? Какво представляват те, че да бъдат хвърлени там? Апостол Павел в 1 Коринтяни 15:55 има обръщение към смъртта:

1 Коринтяни 15:55 стих О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

А в 54 стих той дава прекрасно пророчество, което се изпълнява точно в Откровение 20:14

1 Коринтяни 15:54 стих А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".

Ето как е погълната смъртта победоносно – когато всички възкръсват и накрая самата смърт е хвърлена в огненото езеро, тоест няма вече смърт. Но изключително странното нещо е как така и адът е хвърлен в огненото езеро? Те две различни неща ли са? Да, те са две различни неща, които много си приличат. Адът е бездната, и както вече видяхме, сатана беше хвърлен и заключен в нея хиляда години, това място е затвор, от там не може да се излиза. Какво представлява то? Лука 16 глава 23 и 24 стих показва какво е там.

Лука 16:23 и 24 стих 23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. 24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

Нарича се още пъкъл, място на мъки в пламък. По това си прилича с огненото езеро, но се различава, че то е само затворът, в който сега отиват душите на невярващите, където те остават до деня на страшния съд, когато ще възкръснат и ще застанат пред големия бял престол, а в затвора, разбира се, никак не е хубаво. Но виждаме, че накрая и това място на мъки, което е било затвор за мъртвите души, също ще бъде хвърлено в огненото езеро. Значи огненото езеро е най-страшното място от всички места, след като дори смъртта и адът ще бъдат хвърлени в него. Значи то е най-голямото наказание. То ще бъде мястото във вселената, което ще държи злото, смъртта, ада, сатана и неговите ангели, антихриста, лъжепророка и както ще видим след малко и човеци:

15 стих И ако някой не се намери записан в Книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.

Там ще отидат всички, чиито имена не са записани в Книгата на живота. И това е втората смърт – вечното отделяне от Бога завинаги, това е най-страшното нещо в най-страшното място. Можем да си представим какво ужасно място е това – огнено езеро, което гори със сяра, която не угасва и държи здраво в мъките си най-ужасните същества във вселената – сатана и неговите ангели, антихриста, лъжепророка, смъртта, ада и нечестивите човеци, тоест всичкото зло. Но най-вече да не забравяме, че това място е било приготвено за сатана и неговите ангели, а не за човеците. Така че, присъствието на човеци там е най-жалкото нещо. И за да не се окаже там човек, трябва името му да е записано в Книгата на живота, а там Господ го записва, когато Го приемем за личен Спасител и се покаем от греховете си. Това е най-доброто и най-важното нещо, което трябва човек да направи. Това е единственото дело, което трябва да направи, както Исус каза в Йоан 6:29:

Йоан 6:29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

Който направи това дело, делата му няма да бъдат съдени по написаното в книгите, а името му ще бъде записано в най-важната книга – Книгата на живота. Това са двете възможности – или делата ти са написани в книгите и ще бъдеш съден според написаното в тях, или името ти е написано в Книгата на живота и преминаваш от смърт в живот и няма да отидеш на съд. Ясно е кое би избрал всеки човек. Нека да се постараем да направим този избор и да останем в него докрай.

Това беше 20 глава, в която разгледахме едни от най-важните неща – възкресението и съда на всички човеци пред големия бял престол. Видяхме края на земята и кой ще отиде в огненото езеро. И дотук приключва всичко свързано с Божия съд и наказание над греха. В следващите две глави повече няма грях и зло. Библията е уникална книга – в първите две глави няма грях и зло, и в последните две глави също няма грях и зло. Първите две глави са изгубеният рай, последните две глави са възвърнатият рай, който е много по-прекрасен от изгубения рай. Всичко това имаме благодарение на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Нека всичката слава да бъде на Него!