Глава 19

Сватбата на Агнето

Откровение 19 глава

Дотук видяхме Божия съд над земята и Божия съд над голямата блудница. Господ още не е приключил напълно със земята, но е приключил напълно със съдбата над голямата блудница. И сега, в 19 глава ще видим едно дългоочаквано събитие – жената на Агнето се е приготвила за сватбата на Агнето. В тази глава обаче ще има интересни въпроси и драматични събития. Нека да видим за какво става въпрос.

1-3 стих 1 След това чух като че ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог; 2 защото са истинни и праведни Неговите съдби; понеже Той осъди великата блудница, която е разтляла земята с блудството си, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги. 3 И втори път рекоха: Алилуя! И димът й се издига до вечни векове.

Главата започва много тържествено – Йоан чува силен глас от голямо множество на небето. Какво е това множество не е уточнено – дали са ангели или пък херувими, серафими и други небесни същества, не е ясно, но е голямо множество, и те казват изключително тържествени думи: „Алилуя, спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог.“ Думата „алилуя“ произхожда от древен иврит и означава "хвалете Господа". С нея започва тази тържествена част, след това следва „спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог.“ Това означава, че спасение, слава и сила са характеристики на Бог. В природата на Бог е да спасява и да помага на всеки в беда, в природата на Бог е слава, защото Той е превъзходен по характер, свят и истинен, и сила е характеристика на Бог също, защото Той е създал всичко и управлява всичко. Във втори стих се казва, че Неговите съдби са истинни и праведни.

Дотук видяхме страшни неща да стават и може да си помислим: „Какъв е този страшен Бог, който да наказва земята толкова страшно!“ Но да не забравяме, че същите ние, които питаме този въпрос сме и тези които казваме: "Няма справедливост!". И ето тук отново природата на Бог – Той е справедлив Бог и за да отсъди за земята всичкия този съд, може да си представим за какъв грях и неправда става дума и на какви неща Неговите очи са били свидетели. Ние на днешно време понякога също сме свидетели на несправедливост и сме били онеправдавани и угнетявани и в сърцето ни е имало гняв и сме желаели възмездие, но сме били безсилни и единствената ни утеха е била, че Бог вижда всичко и Той ще въздаде.

Ето досега разгледахме как въздава Той на всеки грях и неправда, и трябва и ние като това небесно множество да кажем: "Истинни и праведни са Неговите съдби", и дори според времето и мярката на греховете е малко Неговото наказание над земята, защото откакто съществува тя от хиляди години, всеки миг до ден днешен се вършат безброй грехове по земята, а Бог въздаде на земята само за толкова кратко време.

Множеството на небето също слави Бога, че Той осъди великата блудница, която е разтляла земята с блудството си, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги, което е изпълнение на молбата на душите под олтара от 6 глава, което означава, че досега те са си почивали с бялата дреха, която Господ им даде тогава. Това небесно множество е в такъв възторг, че втори път казват: „Алилуя!“ което означава "Хвалете Господа!" и потвърждават, че димът на голямата блудница се издига до вечни векове.

4 стих И двадесетте и четири старци и четирите живи същества паднаха, та се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казваха: Амин! Алилуя!

Тук виждаме сега двадесетте и четири старци и четирите живи същества, че падат и се покланят на Бога. Те правят това винаги и не е учудващо, защото няма как човек да е в присъствието на Бог и да не е във вечен възторг и възхищение. И те казват: "Амин! Алилуя!". „Амин“, както вече знаем означава "така да бъде", тоест те казват: "Така да бъде, хвалете Господа!". Колко е важно да се съгласяваме с волята на Бог. Неслучайно в молитвата „Отче наш“ Исус учи своите ученици да казват: "Да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята". Много е важно нашата воля да се съгласява с Божията воля, защото в противен случай сатана се възползва, за да проправи своята воля. Затова ние трябва целенасочено да търсим Божията воля и да се съгласяваме с нея, защото нашата човешка воля лесно може да се подведе и да даде път на волята на врага, да не бъде!

5 стих И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи.

Сега глас излиза от престола, който казва: "Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи." Какъв е този глас, който излиза от престола? Дали това е самият Бог, Който казва да хвалим самия Него? Да не забравяме, че в 4 глава в описанието на Божия престол пише, че от престола излизат светкавици, гласове и гърмежи. Ето сега един такъв глас казва горните думи. Интересното в думите на този глас е обръщението: „Всички Негови слуги.“ Това е истината – тези, които принадлежат на Бог са Негови слуги, със същия дух на слугуване, какъвто имаше в Христос, когато дойде на земята. Друго интересно нещо относно този стих са думите: „малки и големи“. Това означава от всички човешки категории.

6-8 стих 6 И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува. 7 Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила. 8 И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите.

Каква вълнуваща новина! И няма кой друг да я каже, освен гърмежите, които излизат от Божия престол, защото те говорят най-силно и няма кой по-силно да каже най-великата новина във вселената. Преди великата новина, естествено, пак има тържествена прослава на Бог, защото благодарение на Него и Неговото спасение идва най-прекрасното събитие във вселената – сватбата на Агнето. Ние знаем кой е Агнето, това е нашият Спасител Исус Христос. Знаем също и коя е Неговата жена. Апостол Павел ни казва ясно във 2 Коринтяни 11 глава 2 стих: „Защото ревнувам за вас с Божествена ревност, понеже ви сгодих за един мъж да ви представя като чиста девица на Христа.“ Това той пише до църквата в Коринт, които бяха християни от езически произход. Значи чистата девица, жената на Агнето Христос, са всички спасени, без значение от кой народ са, от кое племе и от кой език, всеки, който е приел жертвата Христос и е предал живота си на Него. Ето това е жената на Агнето!

В урока ни върху 17 глава ние вече описахме нейния характер, когато я сравнявахме с голямата блудница, на която тя е пълна противоположност. Но интересният факт е, че чак сега в 19 глава, жената на Агнето се е приготвила за сватба. Какво означава това? Това означава, че вече всички, които е трябвало да се спасят, са спасени и са включени в нея, нито един не липсва. От началото на създанието до сега жената на Агнето се приготвя, тоест непрекъснато се прибавят в нея нови и нови спасени. И сега вече, след всичкото наказание на тази земя и след всичките етапи на спасени от различните исторически епохи, включително и от голямата скръб и от царуването на антихриста, всички, които са приели, са се спасили и сега невястата е цяла и завършена, никой не липсва. Всички изкупени са налице облечени в бели дрехи и готови за тържество.

9 и 10 стих 9 И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии думи. 10 Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се Богу; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса.

Някой може да си помисли, че само определени хора са блажени, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето, но истината е, че всеки е поканен, абсолютно всеки. И блажени са тези, които откликнат на поканата и приемат Христос за личен Спасител и се спасят, защото те ще участват в сватбената вечеря на Агнето, и тия думи са истинни Божии думи. Това означава, че самият Бог казва на всяка една душа: „Заповядай на сватбената вечеря на Моя Син, стани част от Неговата жена.“

Защо точно това сравнение е избрал Бог да покаже връзката между Спасителя Христос и всички спасени, тоест църквата? Може ли един човек да се ожени за безброй много други наведнъж? Какво означава сватба тук? Бог е избрал точно това сравнение между мъж и жена, когато се женят, за да покаже връзката между Христос и спасените души, защото при сътворението Той направи първо мъжа и след това направи жената от мъжа, за да му бъде подходящ помощник, и после каза, че ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

По същия образец Бог ни създаде за Своя радост. Не че ние помагаме на Бог, както Ева беше създадена да бъде помощничка на Адам, а нас Бог ни създаде, за да има кого да обича и на кого да се радва. И след като казва, че човек ще остави дори баща си и майка си и ще се привърже към жена си, значи от човешката любов това е най-силната любов и Той иска да покаже, че обича спасените души с възможно най-силната и всеотдайна любов. А това, че ще бъдат една плът тук в случая означава, че ще бъдат един дух, както пише в 1 Коринтяни 6:17: „Който се съединява с Господа е един дух с Него.“ Ето това е смисълът на вечността - да се слееш с твоя Творец и да бъдеш един дух с Него, да бъдеш едно с Него, с Неговата слава, с Неговата сила, с Неговото величие, с Неговата мощ, със Самия Него. Няма по-велико нещо на света от това – да бъдеш в сърцето на самия Бог.

В този смисъл ето как може сам Бог в лицето на Христос да се ожени за безброй други. Разбира се, че всяка душа може в духа да се слее със своя Творец, защото Бог е безкраен и в Него има място за всеки и за всички. Сватба тук означава вечна радост и вечен живот със Спасителя – като се слееш в един дух с Него, да останеш в Него и да пребъдваш в Него и по този начин ще можеш да Го познаваш напълно и изцяло, и точно това е вечен живот, както пише в Йоана 17 глава 3 стих: „А това е вечен живот – да познаят Тебе, единствения истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил.“

А сватбена вечеря означава огромната радост, която всяка спасена душа ще изпита при срещата със Спасителя и радостта от сливането с Него завинаги. Тази радост ще бъде безкрайна. И както завършва 9 стих: „Тия думи са истинни Божии думи.“, да те са такива!

При чуването на тези думи Йоан е толкова завладян от тях, че пада пред ангела, който в 9 стих му каза: „Напиши.“ Той е поразен от безкрайната и огромна любов на Бог към изкупените човеци, от това че Бог желае да стане едно с тях, което естествено включва и него самия. Нито един човек не може да остане безразличен към такава огромна любов. Разбира се, ангелът му казва да се поклони на Бог, а не на него, защото и той е съслужител на Йоан и на братята му, които държат свидетелството за Исус. И последните думи от 10 стих ни откриват голяма истина – че духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса. Това означава, че всеки, който на днешно време свидетелствува за Исус и говори Неговите думи, е пророк, който говори верни и истинни думи. Така че, смело и дръзновено трябва да свидетелствуваме за Исус и за делото, което извърши за нас на кръста и за всичко, което продължава да върши за нас всеки ден.

Дотук в главата главното нещо, за което се говореше е, че дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила, и после: „Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето.“ Това, което логически бихме очаквали да пише нататък, е описание на сватбата и на сватбената вечеря, но нищо такова не следва. За наша най-голяма изненада, следващата голяма сцена е битка и никаква сватба. Всъщност за сватба никъде повече не става дума, нито за сватбена вечеря, само има описание в 21 глава на Откровение на новия град Ерусалим, който слиза от небето от Бога, приготвен като невяста украсена за мъжа си. Всичко това потвърждава нашите досегашни разсъждения, че сватбата е вечното ни свързване с Господ Исус Христос и сватбената вечеря е празникът на Неговата и нашата победа над греха и над смъртта.

11 стих След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.

Ето с какво започва втората голяма сцена от глава 19 - небето е отворено, Йоан вижда какво става в духовния свят и това, което вижда е бял кон и Един, който язди на него. Кой е този ездач на бял кон? От цялото описание и от Неговото име в следващите стихове става ясно, че това е Господ Исус Христос. В този стих Той е наречен верен и истинен, но следващите думи са интересни – съди и воюва праведно. Много хора с  радост четат и слушат първите две думи, че Бог е верен и истинен, но кой иска да чуе, че Господ съди и воюва. Но тук отново е пояснено, че Той съди и воюва, но праведно, за разлика от земните жители. Важно е за Бог не само да бъде верен и истинен, но да бъде праведен съдия и да воюва праведно срещу злото, греха и неправдата.

12 стих Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;

Очите на Господ отново са описани като огнен пламък, точно както в 1 глава 14 стих. Към тези, които обича Неговият поглед е огненият пламък на любовта, която никой не може да угаси, а за тези, които съди и срещу които воюва, огненият пламък е огън, който пояжда, и от тези очи никой и нищо не може да убегне.

На главата Му бяха много корони. В словото пише, че Бог превъзвиши Сина и постави името Му над всяко друго име, което означава, че Той има много власт и много заслуги, и носи написано име, което никой не знае, освен само Той. За подобна ситуация вече четохме в Откровение 2 глава, където Исус каза, че на този, който победи ще даде бяло камъче и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава. Разликата обаче е, че на Исус тайното име е написано на Него, а на този, който победи, е написано на бяло камъче. Всичко това е информация за бъдещия свят и за бъдещия ни живот. В 21 глава 5 стих Бог казва: “Ето, подновявам всичко.“ След като Бог подновява всичко, Той подновява и нашите имена. Тук на земята имаме едни имена, а на новото небе и на новата земя ще имаме нови имена, защото Бог подновява всичко. 

13-16 стих 13 и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово. 14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне. 15 Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий. 16 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.

Тук Исус е облечен в дреха, попръскана с кръв. Не пише какъв цвят е дрехата, но няма какъв друг цвят да е освен бяла, защото се вижда че е попръскана с кръв. Чия е тази кръв? Тук различните тълкуватели на Библията казват три различни неща – първо, че това е кръвта на враговете му, които Той е стъпкал в лина на гнева и тяхната кръв е попръскала дрехите му, второ, че това е кръвта на светиите заклани за Него и Той сега идва от тяхно име да отмъсти за тях, и трето, че това е Неговата собствена кръв. Да разгледаме всяко от тези предположения поотделно и Бог ще ни открие истината.

Първото твърдение - че това е кръвта на Неговите врагове. Ако това е така, то тогава защо е попръскана само дрехата му, а не и лицето му и ръцете му, нито пък коня му, който всъщност е тъпкал. И защо небесните войски след Него са облечени в бял и чист висон на бели коне и те нямат никаква следа от битка и от воюване? Освен това, звучи странно този, който носи титлата Цар на царете, Господ на господарите, Божието слово и е Спасител на човеците, да изглежда като престъпник с чужда кръв по дрехите си, което следователите на земята наричат „веществени доказателства за убиец.“ Със сигурност Царят на цялата вселена няма да има такава визия.

Също така, това че пише, че Господ ще ги стъпче в лина на лютия си гняв не е казано буквално, а в преобраз, защото пише, че ще обере земното лозе и ще го стъпче в лина на лютия Си гняв, но не става дума за реално лозе и реален лин, както и не става дума за реално жито и реална житница, където Господ казва, че ще събере житото в житницата, а става дума за душите, че ще бъдат спасени в небесното царство, както и невярващите ще отидат в огненото езеро.

Второто предположение е, че това е кръвта на светиите заклани за Него. Но тук идва следният размисъл: ако светиите са проляли кръвта си за Него, то тя ще е по тяхните дрехи, както Исус е пролял кръвта Си за нас, и тя беше по Неговите дрехи. Най-голямото достойнство на нашия Господ и Спасител е точно Неговата кръв, която Той проля заради нас. И защо да носи чужда кръв по дрехите Си, като Той проля собствената Си кръв, и винаги навсякъде се споменава проливането на Неговата кръв.

Затова пред престола Агнето е като заклано, тоест по Него има кръв и това е белегът, че е било заклано. И когато Агнето като заклано приеме човешки вид, То изглежда така, както изглежда Исус на този бял кон – с дреха, попръскана в кръв, собствената Му кръв – отново изглежда като заклано Агне. Неговата смирена и жертвена природа личи винаги и всякак.

Той винаги е като Агне, водено на клане и никога не е свиреп и бунтовен като сатана. Той наистина воюва праведно, но воюва праведно с меча, който излиза от устата Му, който е Божието слово, а не със земен меч в ръка. И затова името Му е Божието слово. Бог със слово сътвори света, със слово съди света и със слово воюва също. На Него не Му е необходимо друго да прави, освен да казва, и това, което казва, да става. И всичко, което казва, става чрез словото и силата и мощта на словото Му.

17-21 стих 17 После видях един ангел, стоящ в слънцето; и, извиквайки със силен глас, каза на всичките птици, които летят посред небето: Дойдете, събирайте се за великата Божия вечеря, 18 за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на ония, които яздят на тях, дори месата на всичките човеци, свободни и роби, малки и големи. 19 И видях звяра и земните царе и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против Неговото войнство. 20 И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел. 21 А останалите бидоха избити с меча на яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всичките птици се наситиха от месата им.

Тук виждаме как един ангел стои в слънцето. Неговата сила, мощ и слава са толкова големи, че може да стои в слънцето. И това, което прави оттам е, че със силен глас казва на всичките птици да се съберат за великата Божия вечеря. Това са странни думи. В тази глава досега очаквахме да пише за сватбено тържество, а не е описано никакво такова. Вместо него четем за война. Очаквахме да видим описание на сватбена вечеря, а ето тук описание на великата Божия вечеря, обаче тя е за птиците, които имат странно ястие – месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на ония, които яздят на тях, дори месата на всичките човеци, свободни и роби, малки и големи. Това е богато меню. Защо тази вечеря на птиците е наречена „великата Божия вечеря“? Отговорът е в 20 стих. След като звярът и земните царе и войските им се събират да воюват против яздещия на коня и против Неговото войство, виждаме какво се случва с тях в 20 стих – звярът е уловен, лъжепророкът също. И двамата са хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел, тоест сяра.

Интересен факт е да споменем, че сярата гори със син пламък. Как става самото й горене? Сярата е твърдо вещество, с бледожълт цвят, а в аптеките се продава като бледожълт прах. Когато се запали този бледожълт прах той започва да се разтопява и се превръща в кървавочервена течност, и така може да тлее много дълго време, като овъглява всичко, което попадне в нея. Ако има достатъчно кислород тя се възпламенява и има син пламък. При горенето образува серен диоксид, който е парлив, задушаващ газ с много лоша миризма. Това е наистина ужасно място – езеро пълно с кървавочервена разтопена сяра, която овъглява всичко, което се докосне до нея, има упорито горене и изпуска ужасна газ.

В Библията това езеро е описано със следните думи: „oгненото езеро, което гори с жупел,“ тоест сяра; „огненото жупелно езеро, където ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове“; „вечният огън“; „огненият пъкъл“; „вечният огън, приготвен за дявола и за неговите ангели“; „неугасимият огън, където червеят им не умира и огънят не угасва“. От всички тези думи виждаме, че огненото езеро е ужасно място, и най-вече, че то никога не е било приготвено за човеците, а за дявола и неговите ангели. Но както дяволът измами Адам и Ева и открадна от тях земното царство, така той ще измами и много човеци, и ще ги откара със себе си на това ужасно място. Ето затова е жизнено необходимо да последваме Господ Исус Христос, за да не отиде никой на това място, което не е приготвено за човеците.

В 21 стих виждаме изхода от тази битка, че останалите участници в тази война освен звяра и лъжепророка, са избити с меча на яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му, тоест Той каза и това стана, и всичките птици се наситиха от месата им. Това е великата Божия вечеря, която означава Божията победа над абсолютно всички от земята – над антихриста, над лъжепророка, които дори живи са хвърлени в огненото езеро и над всички нечестиви човеци, които са се поклонили на звяра и на неговия образ и са приели белега му на челата или на десницата. Това е краят на Божия съд на земята. От тук нататък ще се развият съвършено различни събития.

Бог е силен и всемогъщ и всичко е в Неговия контрол, а същевременно е велик Спасител и Избавител и затова и ние трябва като небесното множество в началото на тази глава да кажем: “Алилуя, спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог!”

Това беше 19 глава от Откровението на Йоана, в която ни бе разкрита вълнуваща тайна –  сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила. Разбрахме какво значи това, а също и видяхме окончателната победа на Господ над антихриста и лъжепророка и всичките човеци на земята, които се поклониха на звяра. В следващата 20 глава има друго вълнуващо откритие –  хиляда-годишното царуване на Господ Исус Христос на земята.