Глава 11

Двамата свидетели на Бог

Откровение 11 глава

    В 10 глава на Откровение на Йоана видяхме как един голям и силен ангел държеше разгъната книжка, и глас каза на Йоан да отиде да вземе тази книжка, ангелът му я дава и му казва да я изяде. Разбрахме, че това е Божието слово, защото по-нататък Йоан получава инструкция, че трябва да пророкува за много люде и народи, езици и царе. И разбира се, пророкуването на Йоан продължава, а ние ще разберем много бъдещи неща. В урока ни върху 11 глава на Откровение на Йоана ще говорим за двамата свидетели на Бог и за затръбяването на седмия ангел. Но главата започва с едно необяснимо измерване на Божия храм.

1 и 2 стих 1 И даде ми се тръстика като тояга; и един каза: Стани та измери Божия храм и олтара и ония които се кланят в него; 2 но двора, който е извън храма, остави, и недей го измерва, защото той е даден на народите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца.

    Защо и кой дава на Йоан тръстика, и му казва да измери храма, и ония, които се кланят в него, не е ясно, но от тези два стиха са ясни следните неща:

1. Ще се построи храм в Ерусалим. Сега в момента храм в Ерусалим няма. Храмът е разрушен още през 70 година след Христа, и оттогава до ден днешен храм не е имало. Държавата  Израел не съществуваше до 1948 година, когато бе наново основана, и съществува до ден днешен в умален размер, тоест не с границите, които й се полагат според Божието слово. На мястото където едно време е бил храмът сега се намират две джамии – Куполът на Скалата и Ал Акса, а от храма е останала само една стена – Стената на плача. Така че, по политически причини на този етап не е възможно да се построи храм на мястото където е бил, въпреки огромното желание на еврейския народ и финансовите им възможности. Но тези два стиха ясно показват, че за в бъдеще това ще бъде възможно и ще стане. Как точно, не знаем, но Божието слово е истинно и вярно, и няма да премине нито една точка, докато не се сбъдне всичко.

2. Ще има такива, които се кланят в храма. Това означава, че храмът не само ще бъде построен, но той ще бъде действащ, защото вътре в него ще има поклонници.

3. Това, че дворът извън храма не бива измерван, защото е даден на народите, които ще тъпчат светия град 42 месеца, означава, че в Ерусалим освен евреи поклонници в храма ще има и народи, тоест езичници, които ще тъпчат святия град, което означава, че ще го угнетяват. Поклонници в храма ще има, но и еврейският народ и Божият град ще бъдат угнетявани от народите, с една дума, ще има чуждо вмешателство.

4. Има срок и само определено време, в който тези народи ще тъпчат святия град, тоест ще угнетяват еврейския народ и ще проявяват вмешателство. 42 месеца са равни на 3 години и половина. Дали това е точният период или има символичен характер също не знаем, но едно знаем, че това е определен период.

3 стих А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет, дни облечени във вретища.

    Интересното в този стих е, че се говори от първо лице единствено число, тоест този така наречен един в 1 стих, който даде заповед „Стани и измери Божия храм“ продължава да говори, и казва „А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват“. Кой може да даде на двамата си свидетели да пророкуват и то да се сбъдне, освен единствен Бог? И в Стария завет, Господ ни съветва как да разпознаваме коя дума пророкът е говорил от Бога и коя не е от Бога:

Второзаконие 18:21 и 22 стих 21 И ако речеш в сърцето си: Как ще познаем коя дума Господ не е казал? - 22 Когато някой пророк говори от Господното име, и думата му не се сбъдне нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него.

    Което логически следва, че ако някой пророк говори от Господното име и думата се сбъдне, значи Господ му е открил идните неща и той ги е пророкувал от Господните думи.

    Освен това, тези двама пророци имат власт да заключат небето да не вали дъжд, имат власт над водите да ги превръщат в кръв и да поразяват земята с всякаква язва, колкото пъти биха поискали. Това е твърде голяма власт, която може да даде само и единствено Бог, като потвърждение на това, че това са Негови свидетели.

    Защо са двама? Защото в Матей 18:16 стих пише, че от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума. Те са двама, а не един, за да се потвърди двойно всяка дума.

    Те са наречени с 4 имена: свидетели, маслини, светилници и пророци. „Свидетел“ означава такъв, който лично е видял или чул думи или събития, и потвърждава, че те са така. От маслината се прави дървено масло, наречено зехтин, което е символ на помазание, и също на Святия Дух, което означава, че Святият Дух им е даден в изобилие, и те са помазани с Него. Те са наречени „светилници“, защото са светлина в мрака на този свят, и говорят Божии думи от Божието име и поради същата причина също са наречени и „пророци“, защото пророкуват и говорят истинни и верни неща.

    Да се върнем отново към 3 стих, където освен, че Бог им дава да пророкуват, Той казва, че ще пророкуват 1 260 дни, облечени във вретища. Вретището е дреха от груба материя, която в древните дни хората са носели, когато са били в скръб, което показва, че тези пророци са в скръб и по всяка вероятност говорят осъдителни неща към този свят и това е скръбно за тях, както би трябвало и за света да бъде. Също означава, че посланията им са алармиращи и изобличаващи.

    Интересно е числото 1 260. Като се съберат цифрите му се получава цифрата 9, която е цифра на плод, което означава, че тяхното свидетелствуване ще има плод, и разбира се, че ще има, след като Бог ги е изпратил и им е заповядал какво да правят. Когато Бог работи чрез нас, ние винаги раждаме плод. А дали това ще са точно 1 260 дни, което е 3 години и половина без 18 дни по европейския календар и точно 3 години и половина по еврейския календар, един ден ще разберем.

4 стих Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята.

    Вече обяснихме защо са две маслини и два светилника, но тук пише, че стоят пред Господаря на земята, което показва, че наистина Господ е техният Господар.

5 стих И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им, та изяжда неприятелите им; и ако поиска някой да ги повреди, така трябва той да бъде убит.

    Този стих означава, че Святият Дух работи така мощно чрез тях, че се проявява характерът на Бог, който е огън, който пояжда. Ето до такава степен силата на Бог работи в тях.

6 стих Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат на кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали.

    Тук виждаме изключителната власт, която им е дадена на земята – да заключват небето и да не вали дъжд. Това се е случило единствено и само чрез още един човек, който е живял на земята – Илия. Той се помоли, и не валя дъжд на земята 3 години и 6 месеца. И пак само чрез един единствен човек живял на земята се е случило да превърне водата в кръв – Моисей – когато превърна водата в Египет в кръв пред фараона и всичките египтяни. Но последната власт – да поразяват земята с всякаква язва колкото пъти биха поискали – досега не е била дадена на никой човек живял на земята, което означава, че те са изключително специални Божии хора с изключително специална мисия.

7 стих И когато свършат свидетелствуването си, звярът, който възлиза от бездната ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие.

    В този стих пише, че те ще свършат свидетелствуването си, тоест ще кажат и ще покажат всичко, което е трябвало и през този период никой не можа никак да им навреди. Когато Бог има план за човека, никой няма да може да го спре и осуети, докато Бог не извърши плана си чрез човека. Също виждаме, че звярът, който възлиза от бездната, за когото се говори подробно в 13 глава, който е антихрист, е изключително разгневен против тях, и воюва против тях. И пише, че ще ги победи и ще ги убие. За какво побеждаване става дума? Със сигурност не за духовно побеждаване, а само дотолкова, че той ги убива физически, и дотам се простират възможностите на сатана и на неговите служители, както пише в Лука 12:4 и 5:

Лука 12:4 и 5  4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят. 5 Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от Него да се боите.

    Само от Бог зависи съдбата на човека след смъртта, от никой друг. Така че антихрист убива телата им, но за негова най-голяма изненада, и за изненада на всички, които са ги мразели, след 3 и половина дни в тях влиза жизнено дихание и се изправят на нозете си, и голям страх обзема всички, и силен глас от небето им казва да възлязат там и те възлизат на небето в облак и неприятелите им повече не ги виждат. Ето това е победата. Антихрист и сатана могат да победят дотолкова, доколкото да убият тялото, но истинската победа е от Бог, защото освен че Той ще ни въведе в небесното царство, Той ще възкреси и убитите тела на светиите за вечен живот. Слава да е на Бог за истинската победа на възкресението!

8 стих И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат.

    Интересно тук е, че Ерусалим, където Господ беше разпнат, пише, че духовно се нарича Содом и Египет. Содом беше градът на разврата, който Бог изгоря с огън и сяра от небето, а Египет е преобраз на света, което означава, че в Ерусалим са се извършили всякакви мерзости като в Содом и всичката светщина и идолопоклонство като в Египет, ето затова, както ще видим по-нататък, Бог има в ума си да създаде нов град Ерусалим от чисто злато прозрачно като стъкло, чист и свят град, в който ще живеят изкупените души завинаги.

9 стих И мнозина измежду людете, племената, езиците и народите ще гледат труповете им три дни и половина и не ще позволят да бъдат положени труповете им в гроб.

    Виждаме злобата и омразата на народите, които забраняват да се положат телата им в гроб, за да злорадстват на участта им, и дори по-зле – в 10 стих се казва, че дори си пращат подаръци, поради това, че тези пророци вече са умрели, което показва жалкото духовно състояние на народите и до каква степен те са заблудени и закоравели в грях и упорство:

10 стих И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята.

    Според народите тези пророци са мъчели жителите на земята, като са им заявявали истината в очите. А как ще бъдат мъчени след това в огненото езеро, поради това, че не са приели думите от пророците и не са се покаяли, земните жители изобщо не си представят, но в огненото езеро са истинските мъки, а не от думите на пророците. Но след всичкото това злорадство на земните жители, идва неприятната за тях изненада в 11 стих:

11 стих А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха.

    Това описание е точно описание на възкресение. Точно както Господ възкръсна след 3 дни, така и те след 3 дни и половина възкръсват. Половиният ден повече е, за да се случи това събитие по средата на деня, а не рано сутринта, както Господ и да го видят всички земни жители и да не убегне от погледа им. Пред очите им става чудно и дивно нещо. И не само това, в 12 стих те директно се възнасят при Бога.

12 стих А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха.

    Възкръсват и биват веднага грабнати при Бог на небето с думите: Възлезте тук. Същите думи, както в Откровение 4:1. Там Йоан чу думите „Възлез тук“, и тук двамата пророци чуват същите думи: „Възлезте тук“. В 4 глава Господ грабна църквата – мъртвите възкръснаха и бяха грабнати, а живите преобразени в миг на око и също грабнати, и тук, тези двама пророци възкръсват и биват грабнати.

След грабването на тези двама пророци, Господ наказва града със следното:

13 стих И на часа стана голям трус, и десетата част от града падна, та измряха в труса седем хиляди човека; и останалите се уплашиха, та отдадоха слава на небесния Бог.

    Наказанието е толкова фрапиращо свързано с грабването на двамата пророци, че останалите жители се уплашват и най-после отдават слава на небесния Бог.

14 стих Второто горко премина; ето, иде скоро третото горко.

    Този стих отключва много трудни въпроси, защото при затръбяването на седмия ангел, това, което се случва изобщо не звучи като горко, а напротив, звучи като триумф. Да чуем какво става при затръбяването на седмия ангел.

15 стих И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.

    Това са думи на победа и на ликуване. Как тогава това е третото горко? Ами зависи от гледната точка. За повярвалите и спасени от Исус Христос това е истински победен възглас, но за сатана и за бунтовните живеещи по земята това е наистина най-голямото горко. Да ти вземат царството, над което досега си царувал и да те изпъдят вън като най-долна и ненужна вещ, е наистина най-голямото горко, а орелът каза: "Горко на земните жители", а не на небесните, така че, отнемането на царството от земните жители и предаването му на Христос е триумф за светлината и най-голямото горко за тъмнината.

    Но от всичко това произхождат още по-трудни въпроси от главите, които предстои да разгледаме. Как като Христос взема всичката власт на земята и ще царува до вечни векове в 13 глава на сцената са сатана, антихристът и лъжепророкът? Но в 13 глава, всъщност, сатана, антихристът и лъжепророкът не владеят и не царуват, което ясно се вижда от глаголите, употребени в главата – „даде му се” и „позволи му се”, което означава, че царството наистина вече е на Христос, и Той дава и позволява тези неща да стават. Защо е това? Това само изглежда като царуване, но реално е изваждане на показ, излагане на показ на истинския характер на врага пред човеците и през цялата вселена, и изпитване на човеците да решат в крайна сметка чия страна избират. И характерът на врага е такъв, какъвто винаги е бил – да измами, да заблуди, да заколи, да открадне и да погуби. Бог е справедлив съдия, и не желае да накаже дори и най-ужасния престъпник без да е показал всичко наяве, и да е доказал справедливостта на Своя съд.

16-18 стих 16 И двадесетте и четири старци, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха Богу, казвайки: 17 Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си, и Който си бил, загдето си взел голямата Си сила и царуваш. 18 Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.

    Тук виждаме реакцията на 24-те старци и тяхното пророчество. Първо те падат на лицата си, покланят се и благодарят на Бог, че е взел голямата Си сила и царува. И после изричат пророчество в 18 стих, че ще дойде времето да се съдят мъртвите и ще даде награда на слугите си пророците, и ще погуби губителите на земята, и това пророчество ще се изпълни напред във времето.

19 стих И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет; и настанаха светкавици и гласове, гръмове и трус и силен град.

    Това е уникален завършек на главата. Тя започна с измерване на земния храм в Ерусалим, и завършва с отварянето на Божия храм на небето. И в храма на небето се вижда ковчега на Божия завет. Той показва всъщност кой е истинският храм – този, който е на небето, защото това е същността на храма – ковчегът на Божия завет. Без него какъвто и пищен храм да се съгради, той просто не е храм, защото няма ковчега на завета, а ковчегът на завета и особено неговото съдържание може да го направи и да го даде единствено и само Бог. Хората могат да направят всичко останало – и светилник, и олтар, и маса с присъствени хлябове, и жертвеник, дори ковчег. Но никога не могат да направят манна, жезъл, който процъфтя и плочи на завета, изписани с Божия пръст. Това е единствено и само от Бог. И където Бог иска там Той настанява името Си и славата Си. Бог е вдигнал ковчега на завета от земята на небето, но в 1 Коринтяни 6 глава пише, че нашето тяло е храм на Святия Дух, който е в нас, когото имаме от Бога.

    Сега на земята Бог няма друг храм и не желае друг храм, освен телата на светиите. Сега, Той там настанява ковчега на Своя завет и обитава в сърцата и телата на вярващите в Него светии. И пълната радост на всички спасени ще бъде, когато дойде времето на новото небе и новата земя и новия град Ерусалим, защото там Йоан казва: „И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето”. И в този храм кой е в ковчегът на завета – спасените чрез Христос. Слава да е на Господ за съвършеното изкупление!

    Това беше една изключително вълнуваща глава, в която видяхме как след мощното дело на двамата свидетели и пророци следва провъзгласяването след седмата тръба, че световното царство стана царство на Господ и Неговия Христос и Той ще царува до вечни векове, защото само Той е Бог! Чудесен е нашият Бог – вечен и непроменим и без значение в какво положение се намираме, Той е там, на Своя трон и е в контрол. В контрол е и във всичко, което продължава по нататък в книгата Откровение, което ще бъде предмет на следващите ни уроци.