Глава 4

Божият престол на небето

Откровение 4 глава

 

 

В нашите уроци до тук разгледахме обстойно посланията до седемте църкви в Мала Азия, след което съпоставихме всяка църква с периодите на развитието на световната църква през вековете до ден днешен. От тук нататък вече не се говори за църква в смисъла, в който се говореше досега, и още повече в първи стих на четвърта глава, която ще разглеждаме в този урок Йоан вижда врата отворени на небето и предишният глас, който бе чул да говори с него като тръба, казва "Възлез тук!". Поради тези два факта и още факти в следващите глави на Откровението на Йоана, повечето християни правят извода, че църквата е грабната на този етап и отива на небето, където се приготвя за така наречената сватбена вечеря на Агнето. Но с това ще се занимаем по-обстойно в следващите глави, а сега по-конкретно ще разгледаме възнасянето на самия апостол Йоан на небето в  Духа, където той вижда Божия престол. Това, което ще прочетем и разгледаме в тази глава, е най-подробното и уникално описание на Божия престол.

Откровение на Йоана 4 глава 1 След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.2 Начаса се намерих в изстъпление чрез  Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един. 3 И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, на глед като смарагд.

4 И около престола имаше двадесет и четири престола, и видях, че на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони.5 И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове. 6 И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад. 7 Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел. 8 И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде. 9 И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове, 10 двадесетте и четири старци падат пред седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки: 11 Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.

Това е уникално и впечатляващо описание на Божия престол на небето. Колкото и въображение да имаме, никога не бихме могли да видим това, което е видял Йоан, но според това, което е описал ще се опитаме да създадем някаква представа за Божия престол на небето, въпреки че той е неимоверно по-славен от всичко, което ние бихме могли да покажем и представим. Ще разгледаме всичко подробно.

1 стих След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.

В този стих четем за отворена врата, точно както посланието до църква в град Филаделфия, и ние в урока ни върху посланието до град Филаделфия разбрахме, че отворената врата е Господ Исус. Той наистина е нашата отворена врата към небето и отворената врата на небето. Интересно е също, че той чува предишния глас, който беше чул да говори с него в първа глава на Откровение. Там това беше гласът на прославения Господ Исус, което означава, че и тук, в четвърта глава, Исус казва на Йоан да възлезе на небето. Исус го кани да възлезе и също Той е отворената врата. Както и днес – Исус кани хората да се покаят и да се спасят, и Той също е отворената врата към небето, през която всеки, който влезе, ще се спаси.

Думите на Господ към Йоан са: Възлез тук и ще ти покажа това, което трябва да стане подире. Тези думи означават, че Господ кани Йоан да отиде на небето и там да му покаже бъдещите неща, което означава, че бъдещите неща за Бог вече съществуват, Той ги вижда и може да ги покаже и на някой друг, както в случая на Йоан. Йоан възлиза там и първото нещо, което вижда, е престолът на Бог на небето.

2 стих Начаса се намерих в изстъпление чрез  Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един.

Йоан отново се намира в състояние на видение, защото казва, че се е намерил в изстъпление чрез  Духа, което означава, че всичко това, което вижда, го вижда в духовния свят, а не във физическия свят на тази земя. В духовния свят няма ограничения  за време и пространство, там наистина може човек на часа да се намери пред Божия престол или на което и да е място във или извън материалния свят.

Първото нещо, което вижда Йоан е, че на небето беше поставен престол. Кой е поставил този престол? Престол се поставя от някого, който дава власт на някого. Най-върховната власт в цялата вселена принадлежи на Бог. Това означава, че Той е поставил този престол, защото няма друг по-върховен от Него, който да го постави. Интересно тогава, Бог поставя престол, на който сяда самият Той. Защо тогава поставя престол? Престолът означава власт и авторитет. Бог е мъдър и е преценил, че трябва във вселената да съществува престол, и този престол да показва кой е властта, авторитета и управляващият, постановяващият и властващият. Това е мъдро, защото без такъв престол и указване на това кой владее ще настъпи анархия. Божият престол е централизираната власт и управление на цялата вселена, и както виждаме, той се намира в духовния свят. Йоан беше в  Духа, когато видя Божия престол. Божият престол не може да се види в материалния свят със земните очи.

Защо Бог седи на престола? Във всички видения и на други места в Библията Бог единствено седи на престола. Той не става, нито се разхожда. Това говори за Неговата непроменяемост. Той е същият вчера, днес и до века. Никога не се уморява от задълженията си и не изоставя отговорността си да командва и управлява цялата вселена. Той е винаги там, никога не става, никога не заспива. Ето такъв чудесен, върховен Владетел има вселената, никой друг не може да прави това, което Той прави.

Докато Бог стои на престола и управлява, Той по този начин служи на цялата вселена, носи я, напътства и направлява всичко, служи на всеки и на всичко за тяхно добро, и когато видя падналото човечество, Синът, Който беше в лоното на Отца остави славата си и дойде, за да помогне и да спаси погиналото.

3 стих И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, на глед като смарагд.

Какво представляват камъните яспис и сардис, и защо Йоан сравнява Бог точно с тези два камъка?

Първо да разгледаме камъка яспис. Ясписът е вид декоративна кварцова скала или полиминерален агрегат на кварца. Ясписът е непрозрачен, но цветът и рисунъкът му са изключително разнообразни. Среща се в разнообразни тонове поради примесите, но най-често е червен, жълт, син, кафяв или зелен.

Някои Библейски учени обаче твърдят, поради описанието на същия камък в Откровение 21:11 – „и градът имаше Божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал”, че тук думата яспис означава диамант, защото диамантът е много скъпоценен камък, прозрачен като кристал, който като призма пречупва светлината и в него могат да се видят всички цветове на дъгата.

Нека сега сравним камъка яспис и камъка диамант. Ясписът е нескъпоценен, непрозрачен камък с основните цветове: червено, жълто, синьо и зелено, което се получава при смесването на синьо, жълто и кафяво, което се получава при смесването на синьо, жълто и червено, с една дума могат да се получат отново всички цветове на дъгата. От друга страна диамантът – най-скъпоценният, най-твърдият и най-прозрачен камък, в който се вижда цялата дъга. Тези два камъка говорят за природата на Бог. Диамантът говори за Божествената природа, съвършената природа на Бог, Неговата чистота, святост, мощ и сила, и в него е скрито всичкото знание и всичката мъдрост. А камъкът яспис говори как Бог стана човек. Скъпоценният Бог остави славата си и дойде в човешка плът, но пак в него се явява пълното лице на божеството. Диамантът с всичката си слава и скъпоценност стана смирен яспис.

Нека сега да разгледаме другия камък – сардис. За този камък отново има две имена в различните преводи на Библията. Първият камък е сардис или по-широко познат като карнеол. Това е непрозрачен или полупрозрачен полускъпоценен камък с червен цвят. Другият е рубин. Рубинът е скъпоценен прозрачен камък с кървавочервен цвят. Тези два камъка с почти еднакъв цвят отново разкриват характера на Бог. Рубинът показва Божията любов – скъпоценна и силна, а карнеолът или камъкът сардис показват въплъщението на тази любов в плът, която любов беше доказана със скъпоценната кръв на Христос на кръста. Ето как изглежда Бог – диамант и рубин – съвършено божество със съвършена любов, и яспис и сардис – богочовек, пролял кръвта си за нас.

Сега да разгледаме дъгата около престола, която на глед беше като смарагд. Камъкът смарагд или още познат с името изумруд е скъпоценен прозрачен камък с наситено зелен цвят. Смарагдът заема привилегировано място сред скъпоценните камъни и е бил любимият камък на Савската царица. Защо дъгата около престола е точно с този цвят? Защото зеленият цвят е символ на  живота, което означава, че Бог излъчва живот.

4 стих И около престола имаше двадесет и четири престола, и видях, че на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони.

Кои са тези 24 старци? Нека да видим какво правят те пред престола на Бога. Някои тълкуватели на Библията казват, че това са дванадесетте патриарси, синовете на Яков и дванадесетте апостоли, но тук възникват следните въпроси: Ако това е така, то Йоан вместо да е наблюдател на всичко това трябваше да е един от тези, които седят на престолите, защото и той е от дванадесетте апостоли. Освен това, кой е дванадесетият апостол, след като Юда се обеси? Освен това, със сигурност Йоан би познал останалите апостоли, с които беше живял 3 години, както позна Исус в първа глава, въпреки че Той изглеждаше много по-различно в славата си, отколкото когато беше на земята. Йоан обаче не споменава нищо подобно, той не познава в тях нито патриарсите, нито своите съапостоли – те за него са просто 24 старци или старейшини, а старейшина означава зрял човек, който помага на другите да растат духовно. Затова, и ние като Йоан просто трябва да приемем, че това са 24 старци или старейшини, които имат определени функции пред Бога.

А дали тези същества са ангели и архангели, както смятат някои Библейски учени? Ако бяха такива, Йоан нямаше да ги нарече старци и старейшини, а щеше да ги нарече ангели и архангели, защото той е наясно с разликата между ангели, архангели и старци. Дали по природа те са духовни същества или приличат на човеците не е ясно, но със сигурност приличат на това, което Йоан ги нарича – старци или старейшини.

        Какво правят те?

 

От казаното дотук, става ясно, че тези 24 старци са уникални същества, които седят пред Бог, но те също стават и Му се покланят, и полагат короните си пред Него, хвалят Бог, държат молитвите на светиите пред Бог, имат знание и съпричастност към делата на земята. А това, че са с бели дрехи показва святост, а златните корони на главата им говорят, че Бог им е отдал почит, но и те отдават на Бога почит като свалят тези корони и ги полагат пред Него.

5 стих И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове.

Какво значи, че от престола излизаха светкавици, гласове и гърмежи? Светкавиците и гърмежите са явление, което всява страх у човеците. Когато Бог слезе на планината Синай пред евреите и се яви, там имаше гръмове, светкавици, гъст облак на планината и много силен тръбен глас, и всичките люде, които бяха в стана потрепереха. Това беше Божията мощ и Божията сила. И до ден днешен, хората треперят от светкавиците и гръмовете. Бог е мощен и силен Бог.  

А кои са тези 7 огнени светила, които горят пред престола на Бог и са наречени седемте Божии духове? В урока ни върху откровение 3:1-6  -  Посланието до Сардиската църква -  Исус представя Себе Си като Оня, Който има седемте Божии духове, и вече обяснихме, че отговорът е в Исая 11:2:

Исая 11:2 И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа.

6 стих И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад.

Тук четем за стъклено море, подобно на кристал. Морето е стъклено поради две свойства свързани със стъклото – стъклото е прозрачно и гладко и е сравнено с кристал. Кристалът също е прозрачен, но блести повече от стъклото. И двете вещества – кристал и стъкло са твърди вещества, а тук се казва, че е море. Морето определено се състои от вода. Това означава, че това море пред престола на Бога е изключително прозрачно и толкова гладко, че чак блести. Каква ли е тая вода пред Божия престол? Нека да погледнем в Откровение 22:1

Откровение 22:1 След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата му.

Тук се говори за река с вода на живот, отново бистра като кристал и тя извира от престола на Бога и на Агнето и тече всред улицата на новия град Ерусалим, който се намира на новата земя. Сега тук има две удивителни неща: първо – в Откровение 22:3 пише:

Откровение 22:3 Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат.

И първото удивително нещо е, че престолът, който Йоан сега вижда на небето в Откровение 22:3 е на новата земя в новия град Ерусалим.  Второ: морето, за което сега четем в Откровение 4 глава, което е абсолютно неподвижно, ще протече и ще изпуска от себе си река, която ще тече всред улицата на новия град Ерусалим, и това ще бъде реката с водата на живота, от която ще пият всички спасени и възкресени, и удостоили се да живеят на новата земя в новия град Ерусалим. Засега морето не тече все още, защото човеците още не са възкръснали за вечен живот, само Исус и някои, които възкръснаха с Него. Но когато всички спасени възкръснат за вечен живот, те ще пият от реката на живота, която ще извира от Божия престол, а тя засега е само стъклено море като кристал, което чака да потече и от него да пият всички спасени. За разлика от изгубените, които ще отидат и ще пият от ужасната вода на огненото езеро.

Следващото нещо в описанието на Божия престол са четири живи същества, които са всред престола и около него. Всред престола и около него. Всред означава, че се намират на средно положение от основата на престола до горния край на престола. Около престола означава, че те са в полуокръжност на средно разстояние от престола. Тези 4 живи същества тук нямат дадено определено име, но в Исая 6 глава, същите същества, които по същия начин славят Бог, са наречени серафими. Това са интересни духовни същества със следното описание:

6 - 8 стих 6 И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад. 7 Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел.8 И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде.

Към това описание Исая само добавя, че с две крила всеки серафим покрива лицето си, с две покрива нозете си, и с две лети. Това са интересни духовни същества, които Бог е избрал да стоят пред Неговия престол, и както четем в осми стих те денем и нощем казват: „Свят, свят, свят е Господ, Бог Всемогъщи, Който бе, Който е и Който ще бъде.”

Защо те са пълни с очи отпред и отзад, изоколо и извътре, и защо с две крила покриват лицата си, с две крила покриват телата си и само с две летят? Дори да покриват лицата си, те пак виждат всичко, защото имат очи навсякъде. Всички тези въпроси са трудни за отговаряне, но можем само едно да кажем, че това са изключително висши същества с изключителен разум, с изключителни качества. Да вземем например само очите –  за какъв мозък трябва да става дума, за да може да обработи информацията от толкова много очи, които гледат на толкова различни страни. Освен това, покриването на лицето и на тялото говори за голямо смирение, и не само това – за разлика от ангелите, които са безброй, серафимите са само четири и стоят най-близо до Бог, което отново говори, че са изключителни същества щом са толкова близо до Бог и до Неговия престол.

Други духовни същества са херувимите, описани в Езекиил 1 глава, които имат по 4 крила и ангели и архангели, които приличат на хора и са със или без крила.

Следващата част в описанието на четирите живи същества е, че:

Всички тези лица сочат към Исус. Някои Библейски учени сравняват лицата на четирите живи същества с начина, по който е описан Исус в четирите евангелия:

Най-важната задача на четирите живи същества е денем и нощем да казват: „Свят, свят, свят е Господ, Бог Всемогъщий, Който бе, и Който е, и Който ще бъде.” Щом тези живи същества казват три пъти „свят, свят, свят е Господ,” можем да си представим само наистина за каква святост става въпрос. Най-висшите интелигентни духовни същества провъзгласяват три пъти, че Господ е свят, а спрямо нас колко по-свят е Господ и каква абсолютна чистота и праведност е Той.

Следващата дума е Всемогъщий. Тази дума означава, че Той може всичко, абсолютно всичко, което и до ума ни не е стигало – не само да нахрани повече от 5 хиляди човека с пет хляба и две риби, да изцели болни, да отвори очите на слепи, да възкреси мъртви, да ходи по водата, да влиза през затворени врати. Той може неимоверно повече отколкото мислим или си представяме, Той може всичко въобразимо и невъобразимо.

„Който бе, Който е и Който ще бъде – вечно съществуващият.” Трудно е да си представим как някой може да съществува вечно, да няма начало и да няма край, и това е характеристика единствено и само на Бог.

9-11 стих 9 И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове, 10 двадесетте и четири старци падат пред седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки:   

11 Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.

Четирите живи същества принасят слава, почит и благодарение. Колко повече ние трябва също да принасяме на Бог слава, почит и благодарение, защото Той е направил извънредно много за нас – дал е живота Си, за да ни спаси, освен, че всеки ден се грижи най-верно за нас.

24-те старци също прославят Бог с думите „Достоен си да приемеш слава, почит и сила.”, и дават причината – защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено. Колко много трябва да благодарим на Бог, че ни е създал, и че ни е дал шанса да живеем и да му благодарим за всеки един ден, за всеки един час и за всяка една минута, която ни дава да изживеем в земята на живите. Слава да е на Бог за този неизказан дар – животът!